След десетина дни по Тюркоазеното крайбрежие най-сетне ни застигна стабилно лошо време. Наложи се за първи път да изоставим палатката и да се настаним в пансион. Но пътьом разгледахме впечатляващите останки на Фаселис.
Сутринта започна малко уморено, а времето беше сиво и някак не предизвикваше ярки емоции. Но пък Олимпос беше надвиснал над нас и придаваше този толкова нетипичен високопланински вид на крайморската ни разходка.
Недалеч се виждаха шарените куполи на алтернативния къмпинг „Сънданс холидай камп“. През уикенда се готвеха за електронно парти.
Бяха пристигнали диджеи от Германия, Анкара и Северна Европа. Атмосферата беше много дружелюбна и ненатрапчива.
Оттук до Анталия по крайбрежието няма кой знае какво за разглеждане – само брутални all inclusive курорти като Кемер и Белдиби.
Движейки се по маркировката покрай плажа, попаднахме в нарочно направена дупка в оградата на руините на древния град Фаселис. В залива се разиграваше морска битка между пирати и мирен кораб, организирана за някакви русначета. „Пираты, вперед“, крещеше аниматорът, преди двете шхуни да се връхлетят една друга.
Фаселис е основан от колонисти от Родос седем века преди Христа и невинаги е бил част от Ликийската федерация. Местните са въртели търговия чак с Египет. След като персийците завладяват града, атинският генерал Кимон го „освобождава“ и го кара да стане част от федерацията заедно с Олимпос.
Търговците от Фаселис директно дават ключа от града, когато Александър Велики се появява на прага им. Скоро след като става част от Ликийската федерация, го окупират зеникетски пирати, които попиляват града. Под управлението на имперски Рим градът отново процъфтява, издигат и порта в чест на император Адриан.
Руините са разпръснати между три малки заливчета. Мястото е използвано за снимките на „Язон и аргонавтите“ през 1999 г. Чудните гледки към морето и развалините не могат да се помрачат дори от надвисналата буря.
Яко е да хапваш сандвичи под римския акведукт, смятан за един от най-дългите в античния свят. Носил е вода от извор в северните укрепления чак до южното пристанище. И трите порта са пазени от няколкометрови стени, в наши дни потопени във водата.
Павираната улица минава покрай агората и акропола. Добре запазеният амфитеатър е можел да побере 1500 души.
В този момент бурята се стоварва върху главите ни. Укриваме се под огромния чардак на тоалетната при група литовци, които са леко разстроени, когато ги заговарям на руски, понеже усещам, че са прибалтийци, но не знам дали говорят английски.
Когато бурята поотминава, се мятаме на маршрутката за Гьойнук, където сме чували, че се крие интересен каньон. Докато стигнем, отново вали страшен дъжд.
Гьойнук ни посреща със светкавици, реклама на местния ЦУМ, в който естествено продават кожи всякакви. Затова бързо се установяваме в пансион до гипсокартонената триумфална арка на градчето.
Време е за културен градски живот – с вино, префинена турска паста на газово котлонче на балкона и пастички от сладкарницата на приземния етаж.