Тръпката Дубровник (2002)

Докато изкачваме стъпалата нагоре към крепостната стена, разбутваме тълпа шумни ученици. Камъните по зида, който обгражда стария град на Дубровник, са напечени от обилното майско слънце. Отгоре се виждат всички къщи, дворци, църкви, катедралата, пристанището и най-важното – морето. То притежава онзи Photoshop-ски синьо-зелен цвят, за който винаги съм смятал, че се постига с компютърна манипулация на снимките.

На десет минути с корабче от брега е закотвен островът Локрум, където избуяват всякакви екзотични растения, които скриват от очите действащия манастир, плиткото езерце със солена вода, наричано Мъртво море, и дори крепостта от времето на Наполеон. Над Дубровник е надвиснала планината, на чието било Хърватия свършва и започва Босна и Херцеговина.
Гледката е толкова mediterraneo (средиземноморско-италианско-гръцка)

С елементи на Велико Търново и Несебър

че забравяш за реално опасното 24-часово пътуване в раздрънкания български автобус. Шофьорът стоически издържа цялото това време нонстоп на волана, а досадната екскурзоводка променяше програмата за деня през десет минути и ръсеше зле зазубрени цитати от пътеводителя Lonely Planet.

Стената около стария град на Дубровник е дълга почти два километра и обикновено се прекосява за час. От нея можеш да махаш на хората, покрай чиито домове минаваш, да надзърташ в задните им дворове, да влезеш в ресторантче през мансардния му етаж или да наблюдаваш отвисоко как яхтите пъплят към пристанището.

Керемидите на повечето стари сгради са съвсем нови. Дубровник продължава да се възстановява след войната, по време на която югославската федерална армия го обстрелва от височините. Градът устоя на осеммесечната обсада и защото се снабдява с планинска вода по система, изградена още в древността.

Заради войната обаче Дубровник е загубил блясъка си, а местните хора – своя поминък. Милионите западни туристи от края на 80-те години ги няма. Повечето от тях все още не вярват, че градът отново е същото красиво място за ваканция.

Самата крепостна стена била построена, след като на местен човек няколко пъти му се присънило, че италианци нападат града-република. До началото на ХIХ век търговците, които основно го обитават, плащат данък на турците, за да бъде Дубровник свободен.

После обаче идва Наполеон и добрите времена свършват. Налага се управата на Дубровник да предостави десеткилометров излаз на морето на херцеговинците. Така районът, където е разположен градът, се превръща в анклав, който и сега е отрязан по суша от останалата част от Хърватия.

Главната улица на стария град, “Страдун”, започва от портата Пиле и се затапва в една от църквите. На площадчето пред отсрещния дворец Спонза се кипри статуята на Ролан, чиято ръка местните шивачи използвали за основна мярка, когато кроели мъжките костюми.

Градът може да се похвали с два манастира – доминикански и францискански. Вътрешните им дворове удивително си приличат и сред палмите в градинките им щъкат неуморни туристи с фотоапарати в ръце.

Понеже Дубровник периодично е бил разграбван, дворците му са изпразнени от съдържание. Красивите сгради с италианска осанка са

Интересни само отвън

На пазара в стария град симпатични бабки продават местния деликатес – полусушени смокини, оваляни в пудра захар. Над тях гълъби кацат по главата на статуята на националния поет Гундулич – автор, както пише в пътеводителя, на “световноизвестната епична поема “Осман””.

Цялото крайбрежие на север и юг от Дубровник е гъсто населено. Курортните градчета, хотелите и вилите никога не свършват. Разбираш, че си в друго населено място само по табелите край пътя. Повечето хотели са построени в заливчетата толкова близо до морето, че плясъкът на вълните се чува съвсем близо, сякаш ей сега ще залеят балкона. Неприятната изненада е, че почти всички плажове са покрити с обли камъни вместо с пясък. Но иначе и през май водата става за къпане. Е, леко е хладка, но не колкото по същото време в Егейско море.

Ако в София тополите са най-често срещаните дървета по улиците, из Дубровнишката ривиера това са портокалите и палмите. Сред горичката край хотела ни се крие пристан за рибарски лодки, няколко крайбрежни ресторантчета и две църкви.

Привечер изведнъж пристигат няколко черни лимузини. От едната се вее хърватският флаг. Изсипват се куп младежи, които започват да

Стрелят във въздуха

Когато окончателно решаваме, че Дубровнишката ривиера е сред най-опасните места на Балканите, пристига мощен кабриолет. От него излизат булката и младоженецът. Сватбеното им тържество в крайбрежното ресторантче продължава с патриотарски песни, но скоро утихва в рамките на поносимото.

Повечето курортисти са разквартирувани из ривиерата и вечер остават да се забавляват на място, без да поемат по тясното, надвиснало над бездната, шосе за Дубровник. Малцина са тези, които вечерят в ресторантчетата по протежението на цялата улица “Прийеко”, успоредна на “Страдун” в стария град. Както всички сокаци в Дубровник тя е тясна, колкото човек да си протегне ръцете, а самите кръчмички преливат една в друга.

Ако искаш да прекосиш “Прийеко” открай докрай, трябва да си проправяш път през масите. Неминуемо се налага да забавиш ход и тогава върху теб се нахвърлят собствениците на заведенията, които примамват с оферти на английски или италиански в зависимост от тена на потенциалния клиент.

В началото на сезона масите по “Прийеко” са празни. Край тях плискат аквариуми, в които плуват все още живи

Морски деликатеси

Имената им са изписани на няколко езика – морски таралежи, раци и омари във всякакви топли цветове и формати; риби, които нямат черноморски еквивалент.

Вечерята в дубровнишки ресторант е скъпо начинание – и най-елементарното основно ястие струва десетина лева. Две от всеки три заведения се рекламират като пицарии и менютата им не крият никакви изненади. Други се представят като коноби – механи, в които предлагат местното пиво “Ожуйско” и “Карловачко”. От хърватските вина само най-скъпите приличат на българските, останалите носят вкуса на домашно приготвени. Продават се и поне пет вида ракии, кръстени логично на плодовете, от които са направени. Те са по-успешни.

Нощните клубове в града се броят на пръстите на едната ръка. Най-модерният в момента е италианска дискотека, в която първо плащаш, а после получаваш желаното питие. Допреди година в разрушения при обсадата хотел “Белведере” са се случвали полузаконни електронни партита, за които пристигали немски и британски диджеи.

Друг хотел – “Либертас”, който се спуска амфитеатрално по урвата на стръмен, но романтичен залив край новия град на Дубровник, е все още напълно разсипан от артилерийския обстрел. Разрушените стаи са като бетонни кутийки с по една-две стени. Белезите на войната личат още по-ясно из вилните зони на ривиерата. Много къщи са изпепелени, фасадите на други стоят надупчени от шрапнелите.

Разрушен е и лифтът, позволявал някога да се види нощният Дубровник от билото на планината, а фосфорни бомби са унищожили горите по крайбрежието. По-разсеяните обаче не забелязват мрачните подробности. Носи ги тръпката на адриатическата вечер.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *