Сръбският Джаволя Варош кандидатстваше за едно от новите седем чудеса на света. Белоградчишките скали също. Нашите камъни са далеч по-големи и по-живописни, но явно не ни стигнаха възможностите да обръщаме класациите в интернет.
Дяволският град е разположен на около 90 км от Ниш в планината Радан край Куршумлия. Включва 202 скални формации, високи до 15 метра и широки до 6. Получили са се от силната ерозия при активната вулканична дейност преди милиони години. Повечето „кули“ са нахлупени с до стокилограмови „шапки“ от андезит, който ги предпазва от па-нататъшно изветряне.
Под скалите бликат два минерални извора. Единият е изключително кисел с pH 1,5, висока минерална концентрация от 15 г/л и съдържание на някои елементи до 1000 пъти над количеството в обикновената вода. Затова му казват Дяволска вода.
Сърбите пускат вътре стотинки за късмет, които един приятел извади, почисти със сода в България и плати с тях за бира и малко магистрали 🙂
Другият е Црвено врело, демек „червен кладенец“.
Джаволя Варош е защитен от закона още от 1959 г. Недалеч е сръбският Боровец – Копаоник, досами границата с Косово.
Ако не ви се бие път чак дотам, разходка до Стобските пирамиди в полето под Рилския манастир може да покаже приблизително същите гледки.
Спестявате си целия панаир и кич на входа на Джаволя Варош и 5-те лева вход в динари (макар че откъм гората източно от пирамидите достъпът не е заграден).