„Скалистият Хиос“ – така Омир нарича предполагаемото си родно място, което се слави с бурна история и специфичен характер. Къде другаде може да видиш сушени домати по дуварите и дъвчеш сакъз?!
Именно мастиковата смола носи просперитета на този гръцки остров още през Средновековието. Първо генуезките господари между 1346 и 1566 г., а после и османлиите се възползват от „сакъзения“ остров в Егейско море.
След като Хиос се присъединява към Гърция през 1912 г., изникнат няколко корабни династии. Във всяко семейство има роднина, който е бачкал в търговската флота.
Неслучайно се обръщат към туризма чак през 80-те години заради кризата в корабните товарни превози и насищането на останалите, по-комерсиални острови.
Хиос крие интересни села, византийски паметници и отдалечени, но читави плажове.
И мнозина говорят английски, защото са били емигранти в Щатите или Канада.
Столицата на Хиос е брутален бетон, но пък корабите паркират направо на главната. Местното вино не е кой знае какво, но е пивко.
На пазара продават от папагали до печки „циганска радост“. След земетресението от 1881 г. градската управа доразрушава стената на византийско-генуезкото „кастро“ откъм морето и разпродава парцелите.
В бившите мюсюлмански и еврейски квартали сега живеят албанци и бежанци. Сред 30-те хиляди жители на столицата има и над 1400 студенти, та става забавно.
Взимаме моторетка под наем и газ към Пирги. Това е едно от по-шарените „сакъзени“ села, където едно време са джуркали мастиковата смола.
Стените на къщите са изографисани с геометрични фигури или пък нарочно са оставили да се вижда пластът с черен вулканичен пясък отдолу.
В едноцветното село Места има прекалено много барчета и магазина за туристически джунджурии.
Западният бряг на Хиос изглежда като края на света. Чувството, че си се изгубил, е силно натрапчиво. Особено като знаеш, че бензинът на моторетката е на нула, а пътят се изкачва и слиза постоянно.
Виждат се изоставени крепости и наблюдателни постове от италианско време.
Но плажовете стават, особено както няма много хора по тях…