Манастира на Аморгос
На Аморгос (с ударение на последното „о“) се появяваме с трошкав ферибот, който мирише на мазут. Дошли сме да пешеходим из острова, популярен особено много сред французите, които са гледали „Голямото синьо“ на Люк Бесон.
Гледка от манастира
Така и не стигаме обаче до останките на „Олимпия“ в северната част на Аморгос. Но пък на какъв готин манастир попадаме…
Коза на покрива
Аморгос е пуст – бодливи туфи трева, изоставени ферми, гледки към острови, чудни залези и храм в скалите. От върха на Хора, край тв антената, започва калдъръм, който води до манастира Хозовиотисас.
Плажът Света Ана под манастира
Пътеката се вие към отвесните канари, мярва се змийче.
Може да опънеш палатка из бодлите, ако ти стиска
В самия манастир се влиза през тесен процеп и стълба. Трябва да прикриеш голите си кълки с шал или да обуеш панталон ХХL.
Аморгос откъм морето
В 50-те стаи живеят общо трима монаси. Посрещат те с ликьор и сладко. За иконата на Дева Мария се разказва как по Иконокластиката, пуснали свещения предмет в морето в Близкия Изток и тя се озовала на Аморгос.
Хазяи предлагат квартири на порта в Ейгали
Фериботите за Аморгос всъщност спират на пристанищата в Катапола и Ейгали. Това трябва да търсиш в разписанието.
Пристанището на Катапола
Ейгали е по-симпатично, но жегата ни принуждава да стоим на сянка под тънколистните дървета на плажа.
Патка на сянка на плажа
Чак привечер откриваме жестока поляна с остри бурени и невероятни гледки. Страхотно!