Сигишоара е роден град на Дракула и е единствената все още обитавана средновековна цитадела в Европа. Естествено е част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. И е в Румъния.
Спирам в Сигишоара, за да разделя на две пътя от Марамуреш до Брашов. Въпреки че румънските пътища доста се пооправиха в последните години, все още има участъци в ремонт, където трябва да внимаваш за изрязани парчета асфалт, „скокчета“ и светофари, защото мостовете са само до половината.
Къщите на Сигишоара са на по 500 години, но пък са шарени, оградили хълмистите кълдъръмени улици. Римляните основават града под името Каструм Секс (не, не са имали предвид, че дават началото на крепост за секс).
Саксонските колонисти пристигат през XII в. и развъртат търговията. В наши дни в Шесбург или Шегешвар (както е известна още Сигишоара) живеят по-малко от 500 германци.
С немски пари градът е поизлъскан. Принц Чарлз също удря едно рамо чрез фондацията „Михай Еминеску“, която още от комунистическо време се занимава с опазване на провинциалната архитектура.
През 2006 г. общината наема „говорител„, който не е нищо повече от учител, музикант и актьор в традиционно облекло, който удря по барабана и „обявява важни неща“ на минувачите, както са го правили в добрите стари времена в Сигишоара. Например: „Вратите на цитаделата са отворени за вас. Добре дошли!“
В края на юли в Сигишоара се разиграва Средновековният фестивал на изкуствата, който е по-скоро пиянски, отколкото културен, но шарените костюми изглеждат малко по-красиви в бирената омая.
Важна сграда в цитаделата е часовниковата кула, построена през 1280 г., под която се е помещавал градският съвет. Около циферблата се въртят почти еднометрови фигурки от липа като от гръкоримски пантеон, символизиращи мира, справедливостта, законността и дори екзекутора.
Отдолу е Музеят на мъченията, където може нагледно да разбереш как се горят затворници с въглени и как се чупят пръсти.
В другия край на площада е родната къща на Влад Цепеш, който живее там до четвъртата си годинка. Сега е обърната на кръчма с вход.
Отсреща е бюстът на Дракула, който включва и „типичният му мустак, като изваден от порно филм от 1981 г.“, както пише в пътеводителя.
Цитаделата се пази от 14 кули, всяка поддържана от определена гилдия – трандафорилорската ми е най-любима. До наши дни са удържали девет, както и два от петте артилерийски бастиона.
На най-високия хълм на цитаделата се намира Църквата… на хълма, до която води стръмно-стръмно-стръмно покрито дървено стълбище със 172 стъпала. Храмът е лутерански, с чудно германско гробище и още по-мистична къщурка на гробаря, особено на лунна светлина, докато местните пубертети се натискат по кьошетата и се плашат едни-други с духове.
Сядам за бира на половината на хълма и си мисля, че въобще не съм си представял Румъния такава.