Чудната Чудинска планина

Центърът на село Ломница

През уикенда решихме да изкачим Чудинска планина, която е сред по-лесно достъпните с обществен транспорт затънтени погранични планинки на Западна България. Първо хванахме новата БДЖ мотриса от София за Кюстендил, а след това – пътническия за Гюешево. Той пътува с колосалните 15 км/ч по жп линия, обрасла с треволяк.


Слязохме на Церовица. Няма да обяснявам как точно се лутахме, докато стигнем до най-високия връх на Чудинска – Арамлия (1497 м). Ето обаче най-бързия начин.

От гарата на Церовица се тръгва нагоре по асфалтовото пътче за най-горните къщи. На няколко места завоите му могат да се подсекат. Целта е трафопостът, който се вижда на „билото”.

След около половин час се излиза на Т-образно кръстовище с по-голям асфалтов път. Тръгва се надясно по него, нещо като североизток. Върви се около 15-ина минути по асфалт, горе-долу покрай електрическите жици.

Гледка от връх Арамлия към вишката

На малко сенчесто площадче между няколко къщи асфалтът свършва и наляво се продължава до широк черен път. Върви се пак в близост до жиците и скоро се излиза на от крито място, където черният път се раздвоява в нещо като триъгълник.

Хваща се лявото разклонение. Вдясно, а също и напред се виждат махали.

След около 200 метра, пак на откритото място, пътят се разделя на две. Леко наляво и по нагорнището и билото на рида, през борова гора се стига с. Гурбановци, изходен пункт за Арамлия, ако си с кола.

Обаче се тръгва не по този път, а по дясното разклонение. След около 20-30 минути този път също се разделя на две в гората. Хваща се пак дясното отклонение.

То върти около ридчето, обрасло с гора и след малко повече от половин час слиза до река в гората. След това се изкачва по другия й бряг и излиза на широк черен път с бяла къщурка, подобна на кантон.

Тръгва се наляво по този път, който идва от село Ломница. След около 200 метра по пътя се взима рязкото дясно отклонение нагоре през гората, също добър черен път. Покрай гробищата, с няколко завоя се стига село Ивановци. Върви се все по пътя, докато се изкачи отсрещното гористо било над селото, в посока горе-долу север.

На едно място нависокото се напуска пътя, който продължава за Чудинци. Завива се наляво по горски път, който върви по билото в западна посока. След около 20-ина минути надясно, с леко спускане надолу се отклонява по тревист черен път.

Гората край Гурбановци

За 10-ина минути се излиза на Чудинския манастир Св. Пантелей. Той представлява добре запазена църква. Преди години на жена от селото й се присънило, че трябва да изгради черква на това място, та я построили, а жената заживяла в „къще” край черквата. „Къщето” вече го няма. От Церовица до манастира е около 3-3,5 часа.

За да се стигне до вр. Арамлия, се продължава по черното пътче, по което се стига до манастира. До върха се стига за около час. Най-високата точка е при граничен камък 119. Встрани от нея има сръбска вишка.

От върха се вижда Босилеград. Би трябвало да се вижда и вр. Шулеп камък – 1337 м, най-западната точка на България, където се събират трите граници. До него се стига от гара Долно село през с. Жеравино за около три часа, ако се вярва на написаното в интернет.

Заобикаляйки Арамлия от юг се стига до Гурбановци. От селото може с десен завой да се качи билото, съвсем близо до границата. После се тръгва наляво по отсрещното ридче, обратно към Церовица.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *