Да си в Априлци и да те вали – това съвсем не е най-хубавото нещо. Но това лято беше така. Нахлузваме дъждобраните и подкарваме към Батошевския манастир. Скътан на склона над река Росица, той ни изненадва приятно.
Всъщност в Батошево действа женски манастир – „Въведение Богородично„.
Този, за който пиша, е мъжкият. Намира се на около 5 км от селото по чисто нов асфалт. Лесно се стига от Габрово, Севлиево и дори Велико Търново.
При построяването на сегашните сгради на манастира през 1836 г., е открит надпис. от него става ясно, че манастирът е основан през XIII век при Михаил II Асен. След това вероятно е разграбен от османлиите.
В началото на XIX в. сред руините на Батошевската обител се заселва монахът Исак и полека-лека започнал да я възстановява.
Местните, спасили се от чумна епидемия, от благодарност даряват средства за църквата „Успение Богородично“ и жилищни постройки. Зидарят майстор Константин от Пещера запретва ръкави.
Манастирът се превръща в известна религиозна школа – дори Бачо Киро прекарва две години като ученик.
Събират се и местните революционери от Севлиевския окръг – Матей Преображенски-Миткалото, Ангел Кънчев, Стоян Пенчев и Йордан Карагьозов.
По време на Априлското въстание манастирът е опожарен и плячкосан отбашибозука. Оцелява само църквата.
В наши дни манастирът е постоянно действащ и освен черквата и интересна камбанария, има и двуетажни жилищни сгради и стопански помещения.
Стенописите са дело на Цаню Захариев от Тревненската живописна школа. Представят класиката в жанра – „Страшният съд„, „Апокалипсисът“ и „Колелото на живота„.
В западната част на открития притвор личат доста живописни стенописи.
Иконостасът на черквата е от дърворезба, дело на майстор Никола Матеев и сина му Йонко от Ново село. Включва 12 пана със сюжети от Шестоднева.
През 1970 г. е възстановен от Института за паметници на културата. Недалеч се намира вече рушаща се масивна сграда, използвана за пионерски лагер.
В Батошевския манастир може да се отседне, но трябва да си носите храна.