Берковица предлага часовникова кула, древно кале, първи правилник за публичните домове и фасади с комунистически лидери в центъра. Като за начало не е малко…
В началото на XXI век рок фестивалът Берксток караше много хора да прекосят Балкана, за да слушат шумна музика почти в центъра на Берковица, докато пият домашен алкохол. В наши дни нещата са далеч по-спокойни.
Останките от крепостта Калето припомнят, че градът е бил включен в римската провинция Мизия, където местните гледали жито и овце и промивали злато. Двете църкви говорят, че мястото е било важно за епархията. Днес каменните дувари тъжно се подават от хълма над града, но пък гледката към билото на Балкана и целия град си струва.
Римляните строят къпалня. Върху нейната основа през XVII век турците изграждат баня. По време на робството градът и околните села се включват в поне три въстания. Чипровският манастир се превръща в място за епични битки с лош край. (По-късно същото става и със Септемврийското въстание.)
След Освобождението Иван Вазов става председател на Берковския окръжен съд. Днес къщата му е превърната в музей. Не е ясно дали има връзка с народния поет, но през 1885 г. Берковската община става първата, приела устройствен правилник за публичните домове. Софиянци започват да спазват подобен канон цели осем години по-късно.
Най-старата църква в града е храмът „Рождество на Пресвета Богородица„. Иконите са изписани от Димитър Зограф. Когато предстои погребение, го обявяват на специална черна табела на входа. Храмът е вкопан в земята, както са изисквали поробителите, но пък има весела детска площадка на двора.