Хазър Баба сам построява гробницата си в Богомил

Хазър Баба теке по тъмно

Хазър Баба теке по тъмно

Хазър Баба теке ми се стори като най-нетипичната гробница в България, в полумрака на отиващия си ден, край изоставения хоремаг на село Богомил.

Леко е руина вече

Леко е руина вече

Текето се вижда от южната страна на шосето, ако знаеш, че трябва да се оглеждаш за нещо. Построено е през 1541 г. от самия Хазър баба, местен големец, за да го погребат, като се свърши.

Използвани са каквито строителни материали са останали от римско време или дори от античността, като например мраморните колони на вратата. Скрепени са с бял хоросан.

Наблизо е затрият хоремаг

Наблизо е затрият хоремаг

Според местните през близката местност Гюрджика е минавал древен път. На височината Теке Баир (Текелията) между селата Богомил и Овчарово все още може да се открият белезите на късноантична крепост и няколко селища от ранножелязната епоха (XII-VI в.пр.н.е.), тракийско и римско време.

Говори се, че на хълма Юрени е имало кръг от забити камъни.

Накратко – районът е обитаван от мнооого отдавна.

Открита е и гръцка керамика с червени фигури, което показва, че е вървял алъш-вериш с градовете покрай Егейско море.

След Освобождението текето е обърнато на християнски храм и си работи до края на 50-те години. Предверието е затворено, за да се превърне на апсида. Един от ажурните прозорци става на врата. По стените и до днес личат следите от стенописи.

Личи нещо по стените

Личи нещо по стените

През пролетта на 2013 г. в Хазър Баба теке течеше някакъв ремонт с неясен краен срок и резултат.

Други подобни текета извън Сакар може да се видят край Исперих – на Демир Баба и на връх Свобода в Родопите – на Енихан Баба.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

2 thoughts on “Хазър Баба сам построява гробницата си в Богомил

  1. жоро

    от това село съм и си спомням , за текето, че входните колони са били от византийска арка целеуказваща разстоянието до константинопол на близкия път виа диагоналис- мраморния надпис беше изровен от трактор от село Браница и се въргаляше до гората, през 90 те години като се разви иманярството изчезна ;

  2. Мира

    Всеизвестно е, че текетата на Демир баба и Енихан баба се намират под древни тракийски светилища, в последствие християнизирани – през Второто българско царство, а най-вероятно и много по-рано. На първия тракийското светилище е от VI – IV в. преди Христа, районът е проучван от археолози. Второто светилище е по-късен етап, свързано е с Момчил войвода. Османските завоеватели, обявени за „светии“, се явяват значително по-късно – 16. и 17. век – и едва ли имат особени „заслуги“ за превръщане на местата в светини. Фактът, че т.нар. текета по-късно отново са изографисани, говори само едно – те са живи в съзнанието на местното християнско население. И двете тракийски светилища имат предостатъчно потенциал, за да бъдат разработени архиологически.
    Жалко, че древната история на България е подчинена на нечии чужди интереси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *