Възрожденският Котел все още си заслужава разходката

"Камчийски" тип къща в Котел

"Камчийски" тип къща в Котел

Когато вече не става за море, а за ски е още рано, младите столичани от средната класа яхват колите и тръгват да подпечатват книжките със 100-те национални туристически обекта. Възрожденският Котел, заедно с пипнатата Жеравна и потъналият в миналото Медвен фигурират вътре. Тръгваме с колелата.

Паметник на Раковски на централния площад

Паметник на Раковски на централния площад

Като малък баба и дядо са ме водили поне 15 пъти на лятна ваканция в Котел за по една-две седмици. Почивната станция беше на централния площад, а не при бунгалата на предприятията, които бяха наредени на голямата заливна поляна край реката, зад стадиона.

Не бях стъпвал в Котел повече от 25 години и се чудих какво ли е станало с китното градче, дискотеката под ресторант „Диавена„, кръчмата „Изворите“ в градския парк и ливадите над града в м. Чукарка.

Църквата

Църквата

Според легендата Котел се създава от преселници, които пуснали конете напред и ги открили да пасат край трите извора. В миналото хората са се занимавали с добитък или са били дервенджии, които опазвали прохода към Омуртаг. Градът се замогва и покрай котленските килими с две лицеви страни и едри геометрични фигури.

Пантеонът на Раковски

Пантеонът на Раковски

През Възраждането в Котел и околните села се раждат книжовници и революционери. Кой не знае Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Неофит Бозвели, Петър Берон, Георги Сава Раковски, Георги Мамарчов, Захари Стоянов?! Днес в центъра на града е соц пантеонът на Раковски, който съхранява документи и кости.

Въпреки че почти целият град изгаря до основи при голям пожар в края на XIX в., се запазва махалата Галата с типичните „камчийски“ къщи, някои от които са музеи или просто готини кафенета.

ГЕРБ, офис Котел - Утре Носете Съответните Суми

ГЕРБ, офис Котел - Утре Носете Съответните Суми

Освен скъпички хотели и няколко още по-паралийски кръчми, в които отсядат предимно уикендови бургазлии и варненци, Котел предлага природонаучен музей с много препарирани (и не само) животни, музикално училище за фолклор, съмнителен и трудно откриваем път през планината до Кипилово, който е използван предимно за рали Сливен“ и необлагородени карстови пещери.

След като отказваме порция пъстърва за 20 лв, сядаме на шкембе чорба и бири над реката. Бунгалата като цяло вече ги няма, но пък на тяхно място са изникнали по-сериозни почивни станции, а котленци са построили леки вили по склона на Чукарка.

Изпускаме битака – той е в понеделник и четвъртък.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *