Резово е най-последното село по южното българско Черноморие. Преди граничарите не те пускаха да минаваш през кльона. Сега вече може да гледаш делфините, които плуват на устието на Резовска река.
Резово дълги години е било откъснато от света. Сигурно затова усещането, че времето е спряло, не си е заминало. Все едно си на село при баба през 80-те години.
Само че с екстри – ето го огромният флаг на община Царево на устието на реката, на самата граница. До него е рибарското селище, от което гледат да гонят непоканените. Неизползваните пластмасови каросерии на автомобили, произведени преди 25 години в завода за лодки след Царево, са направени на детски катерушки.
Преди много години Резово е било на брега на морето. Но кавказките пирати често го нападат и местните го преместват нависоко.
Векове наред мнозина са работили в близките рудници. Западно от селото още личи тракийският могилен некропол. А на север, на нос Кастрич, се виждат основите на малка крепост.
След края на Илинденско-Преображенското въстание всички къщи в Резово са ограбени.
След това идват семейства български бежанци от днешна Турция.
В наши дни курортистите са мнозинство през лятото. Ходят на плаж на Силистар. Периодично се карат с мутрите, които преграждат черните пътища към морето и искат пари.
Небезизвестният Жорж Ганчев също си е направил вила с особена форма, но в селото може да се видят и други странни конструкции.
Въобще – интересна работа!
Аз всяко лято съм ходила в Резово. Всяко лято. И няма място където не съм ходила. И не знам кой ви е наговорил тези глупости че в Резово се чувстваш като през 80те. Моля ви да не си измисляте невярни неща само за да може текста ви да е по нормален. Селото е сравнително ново. Има нови хотели, нови пристройки, а през лятото и много деца.