Причината да се изсипем в Монтрьо, беше за да спим с гледка към замък. И всичко това след един дълъг ден, в който висяхме два часа в самолета, защото затвориха летище Лутън, тъкмо като ни натоварих, а после бързичко огледахме Базел и Женева.
На пръв поглед Монтрьо е кофти място с много пари и малко емоции. Обаче е на страхотно място на брега на Женевското езеро. Вече два века грапът е епицентърът на британския туризъм до Швейцария. И ако през 60-те години на ХХ в. Монтрьо е просто едно село сред 24 винарски села, днес това е супер плюшен курорт, посещаван от короновани особи и литературни и артистични светила.
Замъкът Шато Шийон е впечатляващ. Сигурно и джаз фестивалът си струва. Появявайки се в 10 вечерта, не открихме нито един отворен ресторант. Селската младеж беше накацала Макдоналдс-а.
Паметникът на Фреди Меркюри не светеше в мрака. „Куийн“ записват албум в Монтрьо през 1978 г., а фронтменът им си купува апартамент на първа линия в шикозния квартал Теритет. Там прекарва и последните си месеци през 1991 г.
Недалеч е и казиното. Новата грозновата сграда заменя оригиналът, отворен през 1883 г. и изгорял на 4 декември 1971 по време на концерта на Франк Запа и „Мадърс ъф инвеншън„. Сакатлъкът става след като някой от публиката пуска сигнална ракета, която подпалва покрива. Всички успяват да избягат невредими, но казиното тлее цяла нощ.
Вокалът на „Дийп Пърпъл“ Йън Гилън, съзерцава огнения ад от хотелската си стая, и впоследствие написва „Дим над водата“.
Останалото е история!