Амалфи от морето

Всъщност бреговете на Амалфи заемат южния край на полуострова на Соренто. Пътят се вие по заливите, туристите въздишати въпреки задръстванията през лятото се любуват на едно от най-красивите (и скъпи) места в Европа.

Пирамидата на Позитано

Позитано звучи познато на мнозина, но всъщност е симпатично градче с приятни плажове и бутици, в които продават ръчноизработени обувки, сандали и костюми от лен, жоржет и памук.

Ресторант на два метра, за който не вижда по-далеч от носа си

По-интересна обаче е гледката на накачулената пирамида от къщи, надвиснала над морето. Само Капри минава за по-гъзарско.

Пътеката на боговете

Стайнбек може и да се е възхищавал на Позитано през далечната 1953 г. В наши снобарията е юбер алес.

Пътеката на боговете откъм сушата

Ние пък се разходихме по пътеката на боговете – Sentiero dei Degli – а после слязохме в китното Амалфи.

Статуя в Амалфи

Градчето привлича курортисти още от Едуардовата епоха, когато по-висшите британски кръгове прекарвали зимата на приятно.

Катедралата в Амалфи

Катедралата е наистина внушителна, а ако имаш време, може да провериш на колко години са всичките кандидати за италиански сенатори. Законът ги задължава да пишат това по предизборната агитация.

Гледка от Равело

Над Амалфи е Равело. Според Андре Жид градчето „е по-близо до небето, отколкото до морето„.

Хотел в Равело

Равело също е било независима република, но сега е просто голямо село. Вагнер позиционира тук част от една от последните си опера – „Парсифал“. Д. Х. Лорънс пише част от „Любовникът на лейди Чатърли“. Грета Гарбо и приятели са се шляли по уличките, а  Гор Видал направо е живял в Равело.

Хотели в Соренто

Накрая всичко свършва в Соренто. Тук пък Ибсен пише част от „Пер Гинт“, Максим Горки прекарва повече от десетилетие в града, а Вагнер и Ницше нещо се посдърпват в Соренто.

Басейн в Соренто

В наши дни е относително евтино да долетиш от Северна Европа и да прекарваш ваканцията си. От България – евтин полет до Рим и после влак…

Атрани е като квартал на Амалфи