Слоновете в Шамбери нямат задници

Театърът на Шамбери

Театърът на Шамбери

В Шамбери се озовах в странен зимен ден, сменяйки влак напът от Алпите към Лион. Слънцето проби облаците и изведнъж градът ми се стори като излязъл от средновековна приказка. Дуковете на Савой са виновни за това, разбира се…

Шареното кафене

Шареното кафене

Шамбери се е сгушил в долината на север от масива Шартрьос и държи входа към планинските проходи към Италия. Това стратегическо положение е било съвсем ясно на различните армии и търговци, които са прекосявали Алпите през вековете.

Шатото на дуковете

Шатото на дуковете

Градът израства около шатото на един от савойските дукове през 1232 г., става столица на Савоя и изкарва златния си век през два века – XIV и XV.

В шатото днес е Върховният съвет на Савоя

В шатото днес е Върховният съвет на Савоя

Въпреки че столицата се премества в Торино през 1562 г., Шамбери остава търговски и културен център. Дори философът Жан-Жак Русо прекарва най-щастливите си лета през 30-те на XVIII в. в компанията на 13 години по-възрастната от него херцогиня, която той шеговито нарича Маман. Освен това пише декларацията за правата на човека в имението й край града.

Архитектура в италиански стил

Архитектура в италиански стил

Въпреки че става френски през 1860 г., Шамбери запазва грандиозната италианска архитектура и регионалната си сила.

Северно от града е разположено най-голямото естествено езеро във Франция – Бурже. Край него е летището, до което през зимата има много евтини полети от къде ли не. С колело под наем за 5 евро на ден може да се обиколят и лозята около Шамбери.

Отел дьо вил не е хотел, а общината

Отел дьо вил не е хотел, а общината

Средновековният град е компактен, но си струва бързата обиколка с багета в ръка. Резиденцията на савойските дукове днес е седалище на властите на департамента.

Беззадничестите слонове

Беззадничестите слонове

По всички картички курдисват снимката на фонтана със слоновете, наричани от местните „четирите беззадници„. Фонтанът всъщност е издигнат в чест на тукашен генерал, който забогатява в Индия, но завръщайки се в Шамбери дарява парите на града си.

Угоен гъши дроб, някой?!

Угоен гъши дроб, някой?!

Не ми остана време за савойско фондю, нито да си купя нож от местната фирма „Опинел„, но поне зимното слънце ми стопли сърцето.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *