Внезапното изкачване на Гросглокнер

Гросглокнер с шапка

Гросглокнер с шапка

Гросглокнер е най-високият връх на Австрия (3798 м н.в.). Пробвам да го изкача, след като преди десет години не успях.

По ледника под Гросглокнер

По ледника под Гросглокнер

Гросглокнер вървеше в пакет с Монблан. Нали трябва да си аклиматизиран, да видиш какво е на по-високо от Мусала

Ледникът под Гросглокнер

Ледникът под Гросглокнер

Е, преди десет години не стана. Тръгнахме късно, мотахме се здраво, не бяхме кой знае колко подготвени. Върнахме се от премката на Клайнглокнер (малката камбана), само на 10-ина минути под върха.

До Щюдълхюте води товарен лифт

До Щюдълхюте води товарен лифт

Идва време за втори опит. Шофираме двама цял ден от България до градчето Калс ам Гросглокнер. За по-интересно прекосяваме от Словения в Австрия не през тунела Караванкен, а през съседния проход – Подкорен. Откъм север се оказва с 18% наклон. Вали ни и дъжд.

Долините под Гросглокнер

Долините под Гросглокнер

Привечер стигаме до паркинга на хотела Лукнерхаус на 1920 м н.в. До него се стига по платен път, ако има кой да ти прибере 10-те евро. По тъмно опъваме палатката в горичката до паркинга, също като едни поляци, които са качили върха същия ден и поемат към Монте Роза.

Щюдълхюте пред нас

Щюдълхюте пред нас

На сутринта решаваме да се наспим, колкото можем. Не бързаме за никъде. Планът е да се изкачим до Щюдълхюте или до по-горната Ерцхерцог Йохан и да тръгнем към върха на следващия ден.

Половин час по баира към Лукнерхюте на 2241 м н.в. се сещам, че нещо ми липсва. Котките! Останаха в колата. Бързо спускане надолу и проблемът е отстранен.

Времето е слънчево и все по-горещо. Национален парк Хое Тауерн разкрива зъберите си на всички посоки.

По обяд или за около два часа стигаме Щюдълхюте (2802 м н.в.) със специфичния й объл покрив. Пием бири.

Облата Щюдълхюте

Облата Щюдълхюте

Напът за тоалетната минавам покрай разпечатаната прогноза за времето. На следващия ден го дават да вали, а по-нататък е разнообразно и неустойчиво.

Ледникът между двете хижи

Ледникът между двете хижи

След бърз разбор решаваме да тръгнем през ледника към хижа Ерцхерцог Йохан на 3454 м н.в . Тя е на около три часа. Оттам до върха са още около два. На теория имаме време да го изкачим същия ден и след това да мислим на коя от двете хижи да спим.

Гросглокнер, гледан от Щюдълхюте

Гросглокнер, гледан от Щюдълхюте

Все пак сме пресни членове на британския клон на Австрийския алпийски клуб заради перфектната застраховка за трекове под 6000 м н.в. Ползваме и 50% отстъпка в хижите.

Тъкмо стигаме Ерцхерцог Йохан, когато се изсипва брутален дъжд с гръмотевици. Три следобед е. Решаваме, че ако в 16 ч. времето се оправи, продължаваме към върха.

Гледка от Ерцхерцог Йохан към ледника

Гледка от Ерцхерцог Йохан към ледника

В уречения час бурята е горе-долу приключила. Долу е запушено и не се вижда нищо. Двама водачи с клиенти тръгват към върха. И ние след тях.

Тръгнаха към върха

Тръгнаха към върха

Продължаваме по ледника. След малко едната група се връща, защото смятат, че няма да им стигне времето. Предупреждават ни, че не само имаме да изкачим върха, но и да се върнем.

Ледника към върха

Ледника към върха

Втората група се връща след още малко време и твърди, че е стигнала Гросглокнер. Разминаваме се с тях на неприятен фирнован улей, който те спускат на рапел. Бавно, много бавно!

Ние продължаваме смело по билото във френска връзка. За края на юли попадаме на твърде много лед и сняг. На едно място трябва много внимателно да прекосиш тясно място, от двете страни на което дебнат пропасти и не трябва да се подхлъзваш.

Хижата на ерцхерцога отгоре

Хижата на ерцхерцога отгоре

Вързани сме, вършали сме по снежните улеи на Рила и Пирин, но важното е да си уверен, че ще се справиш. Особено след Клайнглокнер, където увисваш като прани гащи в последните метри преди върха.

За по-малко от два часа, преди 18 ч. сме на Гросглокнер и известния му кръст.

Кръстът на Гросглокнер

Кръстът на Гросглокнер

Снимки, радостни възгласи от неочаквано бързия успех и… газ надолу. Времето се доразваля. Мирише на буря и гръмотевици.

Наобратно сме по-бавни. Особено моментът, в който прекосявам заледено място на върховете на обувките връз ръбче, широко 5 см, под което се ширва сигурно 800 метра бездна.

Към 21 ч. сме на Ерцхерцог Йохан. Половината хижа е в провинция Тирол, а другата – в Каринтия. Ремонтират я сериозно, но въпреки това е съвсем обитаема.

Но основният ни багаж е долу, на Щюдълхюте. Затова почти по тъмно тръгваме по ледника. На едно място се слиза от скалата върху замръзналото. От този ъгъл виждам цепка, дълбока до Австралия. Минаваме без проблем.

Било срещу Гросглокнер

Било срещу Гросглокнер

След час и половина пристигаме на Щюдълхюте. Заприказваме се с унгарци, които на другия ден ще атакуват върха.

Време е за бира, сериозна храна, опъване на палатка и още минути на радост от внезапния успех. На другия ден продължаваме за Шамони и Монблан!

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *