На моменти Остия Антика изглежда запазена досущ като Помпей. Необикновените руини край Рим позволяват разходка по древни улици, надзъртане в антични тоалетни и зачитане в много старо кръчмарско меню.
Остия е основана през IV в. пр. н.е. и името й показва, че е разположена на устието на река Тибър. Превръща се в голямо пристанище и стратегически търговски център.
Около девет века по-късно варварските нашествия и епидемиите от малария прогонват населението. Речната тиня постепенно застила града чак до втория етаж. Така Остия се запазва до наши дни.
През IX в. папа Григорий IV възстановява Остия. До останките се стига с крайградската железница, чиято крайна спирка е крайбрежно курортче Лидо ди Остия, в което целият Рим се изсипва на плаж през лятото.
Главната улица на Остия е Декуманус Максимус, обградена от две страни от малки сокакчета и сгради. Тя стига до старото пристанище, което в наши дни е заето от поля с жита и шосе.
При внимателно вглеждане могат да се разпознаят ресторанти, перални, магазини, жилищни сгради и площади.
В един момент Остия разполага с 20 обществени бани с добре запазени тоалетни към тях, с въртящи се врати и мраморни седалки. Посетителите са потапяли гъбите си в чистата вода, която е течала пред тях, и с пръчки са ги протягали да се подмиват.
Мозайки с Нептун, русалки, русалии, тритони и богове са запазени в Терме ди Нетуно.
Оцелели са и цели каменни „комикси“ с боксьори и борци.
Първите печатни реклами в света могат да се разгледат на Пиацале деле Корпорациони, където са били дюкяните на търговските гилдии.
Сред мозайките с делфини, кораби и житни класове си личат разписания, търговски съобщения и графити.
Централният площад на Остия – Форумът – е зает от гигантския Капитолиум. Построен от Адриан, храмът е в чест на основните римски божества, капитолийската триада на Юпитер, Юнона и Минерва.
Наблизо е и Термопилиумът, древно кафене, с меню като фреска, кухничка и дворче с фонтан, край който са отпивали морните остийци.
Амфитеатърът е подслонявал 3000 зрители. Някои от тях сигурно са живеели в къщата на Диана – най-добре запазената в цяла Остия с митреум отзад.
Докато отпивам вино, поседнал на стъпалата над града, си мисля, че открай време човечеството се е тъпкало на малко пространство, но поне се е надявало, че е оградено от сигурността на обществото.