Дали България ще бие Австрия на ски

Според проучване на общественото мнение, проведено през есента на 2008 г. от социологическата агенция „Алфа рисърч”, трима от всеки четирима българи не одобряват строителството на нови хотели и писти във високите български планини. Въпреки това плановете за нови ски курорти се множат.

Инвеститорите обикновено са офшорни компании или големи строителни предриемачи. Те казват, че е време България да заприлича на Австрия, където има няколко хиляди километра писти. Местните власти са съгласни, защото ски туризмът открива нови работни места. Природозащитниците протестират, че България систематично разрушава запазената си природа, вместо да я използва разумно.

В момента най-известните ски курорти са Боровец в най-високата планина Рила, Банско в Пирин и Пампорово в Родопите. В същото време вече се разработват сериозно още няколко проекта и то не само в тези три планини. Основният проблем пред инвеститорите е, че Рила, Пирин и централната част на Стара планина са национални паркове.

Според българското законодателство те са изключителна държавна собственост и строителството на нови лифтове и писти в тях е забранено. Законите са променени в началото на ХХІ в., за да се хармонизират с европейските. Съществуващите ски зони са изградени преди това.

Повече от две години продължават протестите около ски зоната, която е планирана да се изгради в Рила, над курортното селище Паничище. Наблизо са Седемте рилски езера, познати на всеки българин като един от символите на местната природа.

Проектът, официално известен като „Паничище-Езерата-Кабул“, беше върнат за преразглеждане от Министерството на околната среда и водите през 2006 г. Причината е, че той навлиза в Национален парк Рила. Въпреки това той се изпълнява на парче.

Местната община Сапарева баня използва собствени средства, за да асфалтира един от горските пътища, които стигат до долната станция на нов лифт. Той вече е готов и качва скиори до хижа «Рилски езера», която се стопанисва от същия предприемач.

В гората край Паничище бяха прокарани три противопожарни просеки, които поразително съвпадат с трасетата на три от пистите във върнатия проект. Инвеститорът обясни, че планът на ски зоната се преработва с помощта на известна чуждестранна компания и ще е готов през есента на 2008 г.

Природозащитниците организираха няколко протеста в центъра на София. Директорът на Национален парк Рила беше уволнен, а кметът на община Сапарева баня заяви в десетки интервюта, че ски зоната няма да вреди на природата и ще открие много нови работни места.

В Национален парк Рила и буферната му зона са планирани още няколко ски зони. „Искровете – Говедарци – Мальовица” предстои да се изгражда на 1500 м средна надморска височина. Правителството вече подкрепи инвеститора с терени чрез замяна на гори.

Тази напълно законна схема е много популярна, защото предоставя евтино привлекателни площи за застрояване по крайбрежието или край планински курорти. Най-напред предприемачът купува малки парцели с частни гори от вътрешността на страната, където цената е по-ниска. След това ги разменя с държавата, която му предоставя същата площ държавна гора на по-подходящо място.

После я вкарва в регулация, което му дава право да я изсече и застрои. В момента Европейската комисия провежда разследване по жалба на природозащитни организации дали това не е нерегламентирано предоставяне на държавна помощ за частни бизнес проекти.

Третият планиран ски курорт в Рила е Картала. Той е в курортната зона Бодрост над Благоевград. Общината съвместно с частна компания удължи съществуващата писта и замени стария ски влек с кабинков лифт втора ръка.

Проектът не е преминал през изискваните законови процедури. Бившият министър-председател Сергей Станишев не се притесни от това и заедно с официални представители и журналисти се качи на лифта в средата на септември 2008 г. Но съоръжението се повреди и премиерът вися повече от половин час, преди да бъде смъкнат от охраната.

Картала попада в предложената зона Рила буфер от европейската екологична мрежа Натура 2000. Българското правителство не я включи в окончателния списък с места, които се опазват от Брюксел. Природозащитниците смятат, че това се прави, за да се улесни изграждането на друг курорт – „Супер Боровец”, зад който стоят капитали на Оман и на инвестиционен фонд.

Интерес към изграждането на нови ски курорти има и във втората най-висока българска планина – Пирин. По северните й склонове сега се намира ски зоната Банско. Мнозина я смятат за най-добрата в България. Природозащитниците твърдят, че много от пистите са изградени без необходимите разрешителни или в нарушения на предписанията. Концесионерът на ски зоната отхвърля тези твърдения.

Най-интересното е, че когато правителството позволява да се проправят нови писти в Национален парк Пирин, условието е легловата база в Банско да не се увеличава. По онова време тя е за 7000 души. Оттогава местата за почивка в града са нараснали десетки пъти.

Съществуват планове за две нови ски зони от двете страни на Банско. Едната се планира над Добринище, а другата – в местността Кулиното, над Разлог. И на двете места в момента има по една стара писта. Природозащитниците се противопоставят, защото строителството на нови ски съоръжения в Национален парк Пирин е забранено от закона и отново ще се стигне до изсичането на гори. Местните власти приветстват проектите, защото фокусът от Банско ще се премести към други градчета в равнината.

Най-новият спор между природозащитници и инвеститори включва Витоша. Планината над София е природен парк, в който строителството на нови писти и лифтове е забранено, но може да се модернизират съществуващите. През октомври 2008 г. фирмата собственик на лифтовете (но не и на пистите, които са в държавния горски фонд) прокара без разрешение нов ски път, който свързва две от пистите. Природозащитниците смятат, че това е началото на разширяването на съществуващата ски зона. Инвеститорът не отрече, че разработва подробен план за нова ски зона.

Плановете в Рила, Пирин и Витоша може да се окажат джуджета пред проекта „Супер Перелик” в Родопите, който включва над 200 км писти. Българите обичат тази планина заради особената атмосфера в селцата й и запазените гори, но това е и един от най-изостаналите райони в страната. Природозащитниците предупреждават, че ще бъдат унищожени гори, които се пазят от мрежата Натура 2000.

Голяма част от тези масиви вече смениха собственика си чрез замени. Местните хора се притесняват, че новата ски зона ще сложи край на желанието им да развиват селски туризъм и да печелят от запазената природа. Инвеститорите в проекта обясняват, че искат да изградят най-зеления ски курорт в България и дори да го сертифицират по международни стандарти.

В Стара планина също има няколко проекта за нови ски зони. Проектът «Берковски Балкан» раздели жителите на планинския град Берковица. Плановете за ски зоната над Трявна са пистите да слизат на едва 1100 метра надморска височина. Съществуват идеи за разширяване на съществуващите писти и в местността Узана над Габрово.

Повечето от тези проекти вероятно ще останат само на хартия, защото сблъскват непримиримите интереси на предприемачи и природозащитници. Други ще станат жертва на кризата в кредитирането или на промените в климата. Останалите ще бъдат доказателство, че в България продължителната снежна покривка съвсем не е най-важното за изграждането на един ски курорт.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *