В Кота все още тупти забравеното холандско колониално сърце на индонезийската столица Джакарта. Историческият квартал показва как е изглеждал метрополисът, преди да дойдат небостъргачите.
Мнозина ще кажат, че няма смисъл да ходиш в Джакарта, ако си тръгнал за Индонезия. Повечето полети обаче те стоварват там, без значение дали си тръгнал към кораловите рифове, действащите вулкани или плажовете на Бали.
През XVII в. в Кота се разполага централата на Холандската източноиндийска компания.
Въпреки че старият квартал не е запазен в същата степен като в Сингапур или Пенанг, все пак може да се видят няколко посрутени дървени сгради.
„Метрото“ в Джакарта се нарича Бъсуей и представлява огромни автобуси, които се движат покрай вътрешната мантинела на огромните булеварди. До спирките им се стига по пасарелки над трафика.
Така стигам до Кота. Разходката започва от моста на птичия пазар. Построен от холандците през XVII в., той обкрачва канала Кали Бесар, по който търговските кораби са навлизали в града.
В наши дни той е останал единствен, постоянно е спуснат и доста очукан. Май ще го реставрират.
Недалеч е площадът Таман Фатахила с европейски сгради, улици с палми и 200 колички за храна, от които може да се купиш рибешки бухти с фъстъчен сос или салатата гадо-гадо.
Докато обикалям виждам съмнителна групичка, която се оказва, че снима рекламен клип.
Някои си взимат шарени велосипеди под наем за 2 долара на час, към които върви безплатна шапка в същия цвят за предпазване от слънцето.
Попадам и на изоставен руски ирландски бар. Или по-скоро местен вариант на ирландски бар за руснаци.
Кота е приютила музея на марионетките (с безплатни детски представления в неделя), както и историческия с по-скромната му експозиция.
По-надолу е старото пристанище на Джакарта Сунда Келапа, с музея на морското дело, продавачите на риба, класическите шхуни и майсторите на котви, сувенири и всякакви железарии.
Ако имате излишни 20-ина долара, може да пиете безалкохолни коктейли с кокос и лайм в „Старата Батавия„, както е била известна Джакарта по колониално време.
Европейските моряци са й казвали още „Перлата на Азия“ и „Кралицата на Изтока„.
Каналите постепенно са запълнени, за да се спре разпространението на тропическите болести. Остава само главният.
Батавия се преименува на Джакарта чак по време на японската окупация през 1942 г.
Кота официално е част от културното наследство на Индонезия от 1972 г. Въпреки това сградите й са оставени на произвола на съдбата.
През последните години няколко улици станаха пешеходни зони, така че има надежда – старата част на Джакарта няма да се срути от само себе си.