Балкани
На Баба си трънкина (2004)
Oт Константин Иванов в Балкани на 23.02.2010
Баба е името на съвсем прилична планина в Македония. С Трън няма нищо общо наистина, но с обществен транспорт дотам се стига по убийствен начин.
Към останалата част от статията »
„С конски вагон“ по стъпките на Алеко (2001)
Oт Константин Иванов в Балкани на 26.06.2009
Когато стане дума за пътешествия, имам две групи приятели. И едните, и другите са готови да тръгнат на трек в Каракорум или да обикалят Щатите с каравана. На първите парите все не достигат. За вторите това не е проблем, но с мъка получават свободни дни, които да разнообразят 60-часовата им работна седмица. Затова, когато виждам на всяка втора автобусна спирка обява за екскурзия до Пирот, Суковски и Погановски манастир и Цариброд само за 15 лева и при това с продължителност един ден, веднага разбирам, че ще успея да коалирам двете групи.
Тръпката Дубровник (2002)
Oт Константин Иванов в Балкани на 26.06.2009
Докато изкачваме стъпалата нагоре към крепостната стена, разбутваме тълпа шумни ученици. Камъните по зида, който обгражда стария град на Дубровник, са напечени от обилното майско слънце. Отгоре се виждат всички къщи, дворци, църкви, катедралата, пристанището и най-важното – морето. То притежава онзи Photoshop-ски синьо-зелен цвят, за който винаги съм смятал, че се постига с компютърна манипулация на снимките.
Следобед във Вама Веке (2006)
Oт Константин Иванов в Балкани на 18.05.2009
Не може да влезете на територията на Румъния. Нямате по 150 евро на ден за човек. Трябва да ви върна и да подпишете този документ, че сте наясно защо се получава така, казва румънският граничар.
Стоим на граничния пункт Дуранкулак – Вама Веке, защото искаме да влезем в северната ни съседка и да прекараме един следобед в селото, което е само на два километра от границата. Според градските легенди Вама веке е нещо, каквото в България вече няма – огромен плаж и хиляди готини хора, които се припичат необезпокоявани на него.
„Всичко е като в Созопол преди 10-15 години и дори още по-диво и забавно“ – такава реклама на това село виси на душевния ни билборд. Предвидливо сме отседнали в най-северния къмпинг по българското Черноморие. След това оставяме колата на паркинга на граничния пункт Дуранкулак, за да не се налага да купуваме безумно скъпата зелена карта.
Йонийски скоци от остров на остров
Oт Константин Иванов в Балкани на 18.05.2009
Ще стигнем за по-малко от половин час, обявява капитанът и надува сирената на миниатюрното рибарско корабче. Тръгваме от Паксос за Антипаксос – два от малките гръцки йонийски острови, които са един до друг, както личи от имената им. Не знам дали ще се доберем докъдето трябва с тази шлюпка, но малко преди това отхвърлих предложението да се метна на моторницата с англичани, която обещаваше да ме закара за десет минути.
Отдалечаваме се от пристанището на Гайос – главен град на Паксос, по-големия от двата острова. Дорис и приятелките й са седнали на кърмата и се мъчат да докоснат водата с босите си стъпала, без да изпаднат зад борда. Те живеят в митична вила в Паксос, която така и не ми показват, но всеки ден ходят на плаж на Антипаксос.
Мрамор и маслини в Памуккале
Oт Константин Иванов в Балкани на 13.05.2009
Събувам сандалите, защото така пише на два-три езика, и започвам да шляпам надолу. Тънката туристическа нишка слиза диагонално по мраморнобелия склон, стига до няколко гьолчета с минерална вода и започва да се плацика и фотографира.
И двата хълма, израснали подковообразно насред равнината, са болезнено бели – като айсберги, които плуват сред сухата, изцедена от слънцето пустош. Неслучайно наричат мястото Памуккале.
Видях го за първи път в едно разписание на турските авиолинии от 1986 и оттогава то е една от детските ми мечти. Мечтите явно се сбъдват понякога.
Между две реки Белград е широка балканска софра
Oт Константин Иванов в Балкани на 13.05.2009
Пристигам в Белград в един часа след полунощ. Ако се вярва на картата, която съм свалил от интернет, хотелът не е далеч. Трябва само да изкача стръмния булевард и после да завия наляво.
Тогава виждам сградите на бившето югославско военно министерство, поразени от „умни“ ракети по време на кризата през 1999 г. Бетонните грамади приличат на купчина тухли, увеличени хиляди пъти и посечени от гигантската ръка на каратист. Останали са само стените и подовете, но те са поддали в средата на етажите и са образували нещо като фуния един върху друг. А около тях всичко изглежда напълно нормално.
Първо си мислиш как е възможно това да се случи в европейска столица в края на ХХ век. После се питаш защо четири години след бомбардировките тези сгради продължават да си стоят по този начин. Нарочно не задавам втория въпрос на сръбските си познати.
Скритият Крит
Oт Константин Иванов в Балкани на 13.05.2009
Понякога си струва да отидеш на другия край на континента заради кръстословиците. Ето какво пишеше в една от тях в петото квадратче отгоре надолу, което е и седмо отляво надясно в едно „сканди“: „Планина на остров Крит.“ Правилният отговор е Иди. Хубавото е, че този връх не е единственото място на острова извън плажовете и хотелите.
Пристигаме на Крит кой как може. Някои са хванали автобус до Атина, а после ферибот от пристанището Пирея. Други са купили празни седалки от чартърен полет в последната минута.
Събираме се в Ираклео - столицата на Крит едва от трийсетина години. Това е един от трите най-големи града на острова, разположени все по северното крайбрежие. Но е и най-грозноватият. Сигурно защото е срутен до основи през последната световна война. Все пак Ираклео става.
Черна гора, бели вълни
Oт Константин Иванов в Балкани на 23.04.2009
„Току-що се върнах от най-красивата си детска приказка.“ Това са думи на София Лорен след ваканция на черногорския остров Свети Стефан. Възхищението й споделят актрисата Моника Вити, скиорът Ингемар Стенмарк, Силвестър Сталоун и още много световни знаменистости. Клаудия Шифър става лице на луксозния курорт.
За да дишаш въздуха, който тя е дишала, и да галиш пясъка, който тя е галила, трябва да си платиш. Преди да прекосиш пясъчната коса, която свързва Свети Стефан със сушата, минаваш през касата. В парично отношение Черна гора е влязла в Европейския съюз, защото официалната валута е евро. Връщат и ресто до последния евроцент.
Шосето, което води до черногорската ривиера, е подходящо за екстремно рали. В пропастите под по-острите завои се въргалят останките на две-три застави и една цистерна. След Сърбия пътят уморено криволичи по долина, над която се съединяват планински била.
Някъде тук трябва да е ждрелото на река Тара. За него черногорците твърдят, че отстъпва по размери само на каньона на Колорадо. На едно място то е широко 1300 метра, на друго е съвсем тясно и местните казват, че спокойно го прескачали.