Маршрути » България

Чудната Чудинска планина

Константин Иванов — Wed, 17 Feb 2010 16:53:52 +0000

През уикенда решихме да изкачим Чудинска планина, която е сред по-лесно достъпните с обществен транспорт затънтени погранични планинки на Западна България. Първо хванахме новата БДЖ мотриса от София за Кюстендил, а след това – пътническия за Гюешево. Той пътува с колосалните 15 км/ч по жп линия, обрасла с треволяк. Слязохме на Церовица. Няма да обяснявам как [...]

За Новия Йерусалим, иманярите и Хладките бани

Константин Иванов — Wed, 01 Jul 2009 16:17:23 +0000

Има едно място в България, което местните жители наричат простичко „Югозапада”. То не съвпада по размери с долната лява една шеста от страната. Ако се вярва на географите там се намира по-голямата част от нашите планини. Съвсем друг е въпросът, че самите учени не успяват да уточнят с колко точно такива разполага родината. Бройката се [...]

Манастирско шушукане

Константин Иванов — Tue, 30 Jun 2009 15:13:33 +0000

Тишина и спокойствие, хладни сенки и извори. Много часове, в които да се замислиш за смисъла на живота, вселената и всичко останало. На пръв поглед това трябва да се случва на поклонника, тръгнал да обикаля българските манастири. Наяве обаче ситуацията е по-различна. В по-големите и леснодостъпни обители тишината и спокойствието се изпаряват през почивните дни, когато [...]

Под чардаците на Боженци (2002)

Константин Иванов — Tue, 30 Jun 2009 15:03:08 +0000

Ти си градско чедо – любител на природата. Като такъв трескаво преравяш списъка от места, които си искал да посетиш, но все нещо те е спирало. Отмяташ вече обиколените места – Мелник, Ковачевица и Лещен, и освен Жеравна излиза, че ти е останало само Боженци. Чувал си от приятели, че наемат цяла къща там и [...]

Залези на Мусала

Константин Иванов — Tue, 23 Jun 2009 16:59:23 +0000

Всяка зима си има няколко мъгливи дни, в които слънцето сякаш няма никога повече да се появи, леденият въздух реже дробовете като цигари без филтър, дърветата са отрупани със скреж, а приятелите ви имигранти, прибиращи се за седмица, са принудени да кацат в Пловдив. В такъв един ден газя преспите сняг по улиците, като си помагам със скиорски щеки. По принцип не нося щеки, докато обикалям града. Сега ми се налага

Дългите плажове на Средното Черноморие

Константин Иванов — Tue, 23 Jun 2009 16:49:32 +0000

По залез слънце стигаме до плажа. Преживели сме твърде много за един ден. Най-напред ни сполетя канско задръстване, защото цялата държава се е засилила за море. След това колата подозрително замириса на развалени яйца и сяра, накратко - на пъкъл. Малко по-късно изцяло отказа да работи - акумулаторът е заврял.

Важното обаче е, че всичко е приключило благополучно и

По южните морета (2002)

Константин Иванов — Mon, 18 May 2009 18:29:38 +0000

Някои паркират за цяло лято караваната на къмпинг „Градина“ и прекарват там месеци. Други карат сърф на „Арапя“ до Царево, трети тъжат, че „Делфин“ над Ахтопол и чехкините вече ги няма. Гера от няколко години живее в САЩ, но всяко лято се връща и ни кара да ходим по южните морета - разбирай на къмпинг „Каваците“ под Созопол. Станало е нещо като традиция вече десет години. А и къмпингът за разлика

По българските екопътеки (2002)

Константин Иванов — Mon, 18 May 2009 18:14:20 +0000

От дъждовете пътеката е хлъзгава и кална, а мокрите зелени листа я обграждат от всички страни. Грее слънце и топлината се смесва с влагата, чувстваме се като в импровизирана руска баня. Ролята на брезовите клонки, чийто мазохистичен допир подобрява кръвообращението, се изпълнява от растенията и клоните, които се увиват около краката. Струва ни се, че са живи. Негованската екопътека внезапно стига до почти отвесна дървена стълба. Тя води до стабилно мостче

На лов за звезди в Карадере

Константин Иванов — Mon, 18 May 2009 17:32:27 +0000

Нямаме никаква идея къде сме. Човекът от бензиностанцията на Бяла може би е бил прав, когато ни каза, че дотам не може да стигнем по това време и с тази голяма и ниска кола. Наближава два и половина сутринта, а единственото сигурно нещо, с което седмината в купето разполагаме, е черно-бял лист, отпечатан от Google Maps. На него много ясно личи пътят, който води до Карадере. От ресторанта в северния край

За последно на Иракли (2005)

Константин Иванов — Wed, 13 May 2009 17:05:51 +0000

Местата като Иракли изчезват постепенно от година на година. Вече не може да се гмуркаш на Райския залив под Созопол, да вадиш миди и да ги печеш на тенекия до големия камък на плажа. После да хрупаш песъчинките, защото морето е било по-бурно, и някой да те кани на коняк по залез слънце на скалите отсреща. Не можеш да усещаш и вибрациите от дискотеките в Созопол, които нощем доплуват от другия