Европа
Приключение до покрива на Атлантика
Oт Константин Иванов в Европа на 07.07.2009
Въодушевени хора с карнавални костюми пият и пеят на автогарата на Пуерто де ла Круз. Повечето са местни младежи, но се виждат и две австрийски лелки, облечени съответно като Пепеляшка и като Пристанищна Любимка на Моряка На Възраст Около 50-те. Тече седмицата на карнавалите. Всички чакаме автобус. Тях ще ги отведе до някой съседен град, защото фиестите са разпределени по места, дни и часове. Мен ще закара максимално близо до вулкана Тейде.
При вечната пролет и сладкото вино
Oт Константин Иванов в Европа на 03.07.2009
Самолетът успява да прелети точно над перките на няколко вятърни централи, без да ги улучи и без да се разбие в платото над морето, където са издигнати. След кратко прекосяване на острова се озоваваме от другата му страна и следва рязък завой надясно. Покрай морето е изграден гигантски виадукт, закачен на десетки бетонни кокили. Това съвсем не е крайбрежната автомагистрала, а пистата, на която кацаме след броени минути.
Нощна разходка по Темза
Oт Константин Иванов в Европа на 30.06.2009
По средата на залата преминава дълбока цепнатина. В единия край е тясна колкото паяжина. В другия може да те погълне целия, ако не внимаваш и стъпиш в нея. Тук-там дори се разклонява. Група ученици обаче не се притесняват от процепа.
На две колела из Копенхаген
Oт Константин Иванов в Европа на 30.06.2009
Хладен, твърде често мрачен, неестествено скъп и много спокоен, направо лежерен. Така изглежда Копенхаген на пръв поглед. Някои наричат най-големия и най-космополитен скандинавски град Северната Венеция заради каналите, които пресичат централната му част. Не се оглеждайте обаче за корабчета, използвани за градски транспорт, както в Италия.
Любляна – досущ Прага, но без тълпите (2001)
Oт Константин Иванов в Европа на 30.06.2009
Човек трябва да има някакъв особен повод, за да попадне в Любляна. Столицата на Словения е кротък и спретнат град с размерите на Пловдив. Той расте и хубавее, без да вдига шум около себе си – така както страната неусетно се приближава към членство в Европейския съюз.
Viva Барселона!
Oт Константин Иванов в Европа на 26.06.2009
Barcelona – It was the first time that we met
Barcelona – How can I forget
The moment that you stepped into the room
you took my breath away.
В началото на 90-те години мощната и гласовита Монсерат Кабайе и брадясалият и омаломощен от болестта Фреди Меркюри изпяха вероятно първия хит, който комбинира класика и поп. Парчето се наричаше “Барселона” и беше нещо като химн на предстоящите тогава летни олимпийски игри в града. Песента внезапно изплува в съзнанието, докато човек се мотае безцелно из улиците на втория по големина испански град. Те предизвикват да си тананикаш и в същото време да се оглеждаш, защото, ако един квартал изглежда страшно традиционно, то следващият е толкова съвременен, че чак започваш да се чудиш дали това е същият град.
Високите Татри – като опаковка на шоколад (2002)
Oт Константин Иванов в Европа на 26.06.2009
Острите, буквално триъгълни върхове, достойно могат да украсят опаковката на швейцарски шоколад. Широките долини между тях бълват облаци, досущ като захарен памук. Двуетажната ни вила се е спотаила на сигурно място сред боровите гори в подножието. Заскрежените дървета ни скриват от полските съседи, пръснати на тумби по околните къщи. Друга съседка, местна бабка, чиято дъщеря е омъжена за младеж от Нови пазар, всяка сутрин чисти снега от верандата и стълбището и ни се радва все едно сме първи приятели на зетя. Добре дошли във Високите Татри!
В търсене на Неси
Oт Константин Иванов в Европа на 26.06.2009
Неси не се вижда никъде. Колкото и да се взираме във вълните на езерото Лох Нес, не откриваме нищо, което да прилича на страховито чудовище – според легендите нещо средно между кит и подводница. Причината може да е в чудесния зимен ден.
Небето е абсолютно чисто, слънцето припича и моментът не изглежда подходящ за разкриване на тайната на Неси. А може би проблемът е в самите нас. Натрупали закалка от екскурзиите на българските фирми, които включват „нощен преход“, преодоляваме пътя от Лондон до Лох Нес с автобус за почти 14 часа.
Отвлечени в Черната гора
Oт Константин Иванов в Европа на 24.06.2009
Те са повече от нас. Много-много повече! Всеки от тях държи в ръце ласо. Безпределно ясно е, че скоро ще удари и нашият час.
Тогава отвличат Дидкот. По-точно я прихващат с ласото, издърпват я от тротоара на паважа и напълват врата й със слама. Нямаме никакво време за реакция. Всичко става за секунди.