Чадърите на Стомио
Въртяхме педалите цял ден, за да прекосим гръцкия остров Евия от столицата Халкида към пристанището, откъдето се хваща ферибота за съседния Скирос. И тогава видяхме плажа Стомио – нещо като Иракли, но в онова типично гръцко синьо.
Има още
Сиви дюни край Шкорпиловци
Когато говорим, че Черноморието е презастроено, инвеститорите казват, че това съвсем не е така. Кризата може и да спря попълзновенията им, но нека видим как стана така.
Има още
Плажът на Аркутино все още е непокътнат
Повече от 10 наказателни процедури на Европейската комисия и дела срещу България в Европейския съд в Люксембург заради неопазване на природата, недоволни хора от презастроени плажове и планини, хиляди инвестиционни намерения за иначе полезни ветропаркове, минивецове и слънчеви централи на неподходящите места… В областта на околната среда Бойко Борисов може да повтори с чиста съвест мантрата си, че предишното правителство му е оставило тежко наследство. Но дали екипът му може да се справи със зеления батак? Има още
По залез слънце стигаме до плажа. Преживели сме твърде много за един ден. Най-напред ни сполетя канско задръстване, защото цялата държава се е засилила за море. След това колата подозрително замириса на развалени яйца и сяра, накратко – на пъкъл. Малко по-късно изцяло отказа да работи – акумулаторът е заврял.
Важното обаче е, че всичко е приключило благополучно и морето се е ширнало пред нас. Всъщност прилича на море от филм на Тарковски. Защото на първа линия вместо десететажни хотели, които приличат на манастир, или хайде, вместо каравани и чадъри, са се ширнали десетина червени контейнера. Не, не за боклук, а за транспорт с кораби. Наредени са като детски кубчета и са разположени на такова място, че започвам да си мисля, че някое гигантско дете с исполински размери ги е редило по пясъка.
Местата като Иракли изчезват постепенно от година на година.
Вече не може да се гмуркаш на Райския залив под Созопол, да вадиш миди и да ги печеш на тенекия до големия камък на плажа. После да хрупаш песъчинките, защото морето е било по-бурно, и някой да те кани на коняк по залез слънце на скалите отсреща. Не можеш да усещаш и вибрациите от дискотеките в Созопол, които нощем доплуват от другия край на залива.
И на „Градина“ вече май не е същото, защото излиза, че най-важното е да сложиш огромната тента на първа линия. На „Смокиня“ и „Каваците“ водата е пак толкова прозрачна, че да виждаш щипалките, които те накацват, ако се задържиш повече от половин минута, без да се движиш. Но гледките към строежите на Боджака показват вероятно предпоследното синьо лято на това място.