Публикации с етикет Дунав
Село Байкал е пристанище на Дунав
Oт Константин Иванов в България на 26.05.2011
Лодка с "гипсирано" стъкло
Байкал е на брега на Дунав и съвсем не е езеро, а плевенско село. Известно е с рибарите с лодките си, римските останки от Улпия Ескус и напредничавия Астросъбор, който събираше деца от региона всяко лято, за да гледат звездите. Прочети още »
Белене не е само увиснал АЕЦ
Oт Константин Иванов в България на 13.05.2011
Салатка в ресторант "Втора атомна"
Романтична разходка из природен парк, на чиято територия има затвор, площадка на АЕЦ и много пеликани, корморани и чапли. Какво повече му трябва на човек в слънчев пролетен ден?!
Прочети още »
На ром кочма в Будапеща
Oт Константин Иванов в Европа на 15.03.2011
Така и не разбрах къде точно ме заведоха да пия бира в Будапеща. Да, бира, не ром! След като се разходихме с корабче по Дунав, слязохме недалеч от парламента. (От известно време фасадата му е напълно реконструирана, така че опънатото скеле от последните двейсетина години вече не скрива цялата готическа прелест.) После тръгнахме по някакви улички, обстановката стана все по-съмнителна, а накрая влязохме в нещо като безистен, който водеше към вътрешния двор на голяма стара кооперация, която напомня за славно австроунгарско имперско минало. Само дето на входа има дебела пластмасова завеса на ресни и две горили, а вътре… вътре е страхотна кръчма-бар-заведение-арт център в едно. Прочети още »
Да преплуваш Дунав
Oт Константин Иванов в Природа на 02.12.2009
Мими Хюз е седнала в беседката на „Пункт за базиране – Ново село“ на българската гранична полиция. Още в първите минути от идването й в България я черпят домашно приготвена баница и кола. Мими е пристигнала два часа по-рано от очакваното, защото течението на реката е по-бързо от нормалното. Прочети още »
Между две реки Белград е широка балканска софра
Oт Константин Иванов в Балкани на 13.05.2009
Пристигам в Белград в един часа след полунощ. Ако се вярва на картата, която съм свалил от интернет, хотелът не е далеч. Трябва само да изкача стръмния булевард и после да завия наляво.
Тогава виждам сградите на бившето югославско военно министерство, поразени от „умни“ ракети по време на кризата през 1999 г. Бетонните грамади приличат на купчина тухли, увеличени хиляди пъти и посечени от гигантската ръка на каратист. Останали са само стените и подовете, но те са поддали в средата на етажите и са образували нещо като фуния един върху друг. А около тях всичко изглежда напълно нормално.
Първо си мислиш как е възможно това да се случи в европейска столица в края на ХХ век. После се питаш защо четири години след бомбардировките тези сгради продължават да си стоят по този начин. Нарочно не задавам втория въпрос на сръбските си познати.