По залез слънце стигаме до плажа. Преживели сме твърде много за един ден. Най-напред ни сполетя канско задръстване, защото цялата държава се е засилила за море. След това колата подозрително замириса на развалени яйца и сяра, накратко – на пъкъл. Малко по-късно изцяло отказа да работи – акумулаторът е заврял.

Важното обаче е, че всичко е приключило благополучно и морето се е ширнало пред нас. Всъщност прилича на море от филм на Тарковски. Защото на първа линия вместо десететажни хотели, които приличат на манастир, или хайде, вместо каравани и чадъри, са се ширнали десетина червени контейнера. Не, не за боклук, а за транспорт с кораби. Наредени са като детски кубчета и са разположени на такова място, че започвам да си мисля, че някое гигантско дете с исполински размери ги е редило по пясъка.

Към останалата част от статията »