В китния чилийски град Осорно сменяме автобуси на влизане от Аржентина. Няма кой знае какво за гледане освен причудлива 2D катедрала, немски тип къщи и барове с менте изкуство тип Пикасо.
Някои бъркат града Осорно с едноименния вулкан, но последният е далеееч. Населеното място е оживен търговски център в средата на богат селскостопански район.
Хващаме разгара на предизборната кампания. Плакати, ходещи и фиксирани, концерти, митинги, забавления, а за капак – детска градина се възползва от шумотевицата, за да се рекламира с младите си питомци на площада.
Чилийците нямат особено мнение за Осорно, освен че предлага читава работа. Местните не са някакви отчайващи пичове от малък град.
Имат си барове с бумтяща спортна телевизия и причудливи акварели, имат си супермаркети, имат си катедрала, тясна като вафла, но съвсем представителна, ако я гледаш фронтално.
Осорно е основан като една от най-добрите отбранителни позиции на испанците. Въпреки това индианците мапуче редовно попиляват града между 1553 и 1796 г. Накрая губернаторът Амбросио О’Хигинс заповядва Осорно да бъде преместен.
Заселниците от Европа започват да секат горите и да отварят пространство за паша. Скотовъдството си остава гръбнак на местната икономика и до днес.
Германското наследство си личи по редицата дървени къщи по Кайе Маккена. Изградени между 1876 и 1923 г., те са обявени за национални паметници. Най-старата от тях е музей, бивш дом на семейство Мор Перез.
Недалеч от Осорно е разположен един от най-посещаваните национални паркове на Чили – Пуйеуе.
След толкова суперлативи, сега е време да гласувате за Ернандес и Пиньера, мучачоси!