По пътя към върха

На Каймакчалан се озовахме по един 1 май. Вилнееше виелица, бялата пелена беше закрила всичко. Автобус изсипа огромна група гръцки пенсионери, които яхнаха ратрака и отидоха до най-високата точка. Ние пък стигнахме пеша. Снимаха ни и по телевизията как Гърция празнува 1 май 😉

Подножието на планината Ворас

Върхът Каймакчалан (на гръцки е с „ц“ вместо „ч“) или Свети Пророк Илия е най-високият (2524 м) в планината Нидже (или Ворас на гръцки). Билото е голо, а в подножието му е малкият гръцки ски курорт Ворас. Името се превежда като „някой, който разбива каймак„.

Дърво в подножието на Ворас

Каймакчалан е място от Първата световна война, когато българската армия се бие със сърби, французи, англичани и гърци като част от Солунския фронт. Сърбите дават над 5000 жертви заради българската артилерия, а боевете са на голяма надморска височина през септември 1916 г.

Параклисите на Каймакчалан

Накрая България губи, но идва зимата и върхът няма как да се използва за настъпление.

Камбаните на сръбския параклис

В сръбския параклис „Свети Илия“ на върха се пазят черепи на войниците. Наблизо има и гръцко храмче.

Параклисът "Свети Илия" отвътре

Планината Нидже/Ворас има още два дяла освен Каймакчаланския – Кожуф/Цена с първенец Зелен брег (2176 м) и Пайко/Паяк с най-висок връх Гола чука (1650 м).

Елемент от параклиса

Каймакчалан е третият най-висок гръцки връх след Олимп и Смоликас и петият най-личен в Македония. Най-лесно се стига с кола до ски курорта и оттам за около час пеша.