Гледка от морето към планините на Карпатос

Карпатос е малък остров, недалеч от Родос, в отдалечените югоизточни предели на гръцкото Средиземноморие, които почти опират в Турция.

Иглолистни дървета, наведени от вятъра

Местните хора са маркирали пътеките почти по целия остров.

Това прави мелтемито в морето

Западни чичовци и лелки методично ги обикалят с карта в ръце, вместо да се излежават по финия пясък на южните плажове, скрити от вихъра на досадния егейския вятър мелтеми.

Северната пустош на Карпатос

Най-високата точка на Карпатос – вр. Ластос се извисява на 1215 м.

Изоставено поселение от кошари

Обаче вместо да го изкачим, ние се забихме в северната част на острова.

В Тристомо има 2-3 вили и порутени обори

От малкото селце Диафани през залива Вананда стигнахме до полуизоставеното Тристомо с няколко вили за лятото и порутени кошари.

Из Северен Карпатос

Спахме на платото, на около 550 м, докато отгоре прелитаха и отминаваха ниски облаци. (По едно време дори закриха всичко в мъгла, нищо че беше август месец.)

Къща в Авлона

На другата сутрин продължихме към Авлона.

Село Олимбос отвисоко

Оттам през превал стигнахме до село Олимбос със счупените му вятърни мелници, баби в народни носии като за снимка, тесни сокаци и манджа от тиквени цветове.

Вятърните мелници са запазената марка на Олимбос

Пътят дотам преминаваше през кошари, неползвани от 50 години, истински калдъръм за преместването на стадата и пустошни гледки, достойни за отдалечена афганска провинция.

Куче пътува в лукс на борда на ферибота

След това се возихме отзад на пикапа на чичо Ставри (както условно наричам всички местни нак 60-годишна възраст със засукани мустаци като на Сталин).

Всеки иска на нашия ферибот

А още по-нататък се возихме 18 часа на ферибот за Пирея, който приличаше на морски съд с бежанци и спираше при всяка скала – беше последният уикенд на август и цяла Гърция се прибираше от море.