Билото на Фъгъраш

Румънските Карпати крият голяма популация мечки, както и най-ненормалната Трансфъгърашка магистрала, която прекосява планината с безброй завои и тунели. Недалеч е и Молдовяну (2544 м), най-високият румънски връх.

Долина във Фъгъраш

Наближава един сутринта. Завоите са винаги такива, че да се увериш дали случайно не ти е паднала задната табела на колата.

Трансфъгърашката магистрала

Мержелеят се и някакви брутални бетонни съоръжения, защото на това шосе определено мястото му не е там.

Трансфъгърашката магистрала

Обаче Чаушеску е искал да покаже, че румънската инженерна мисъл не е по-лоша от швейцарската.

Юни месец не е успял да разтопи леда

На един от завоите засичаме отклонение за хотел, от което изскача истинско диво мече, препуска пред фаровете на колата и се скрива в гората.

Езерото Бъля през деня е бит пазарче

След малко стигаме до езерото Бъля, най-голямото в планината Фъгъраш.

Поредната порция лед

Недалеч е тунелът, който пресича билото и се спуска от южната страна.

Снежни езици по билото

Понеже е късно и никъде не става за опъване на палатки, събуждаме човек от близката хижа, която се оказва хотел.

Молдовяну прилича на много други най-високи върхове

Убеждаваме го да ни пусне да спим на пейките в предверието.

Доказателство, че поне фотоапаратът е бил горе 😉

На сутринта се оказва, че до връх Молдовяну има 10- 12 часа път. Понеже е юни, се налага да пресичаме безумни снежни езици.

Природната забележителност "Змийски пръстен"

Все пак целта е изпълнена!

Фъгъраш отвисоко

Но се налага да спим високо в планината, за да се върнем на другия ден при колата.

Табелки-табелки