Ясно е, че този февруари прилича повече на април. Но въпреки това си мислиш как като се запролети окончателно, ще тръгнеш смело към Гърция, нали?
За мнозина Гърция е любимият им плаж, до който стигат по-бързо, отколкото до някой български. И на него не се предлагат царевица и понички, а (понякога) фалшиви очила и чанти от изкуствена кожа.
Въпреки стачките, които блокират границата, въпреки прословутата легенда за византийската лукавост, въпреки поскъпналите магистрали, въпреки хилядите мигранти по островите, Гърция си остава едно от най-близките до нас места, които си струва да посетиш без значение сезона.
И не само, защото може да обикаляш островите, да се изтягаш на плаж, който е само за теб и е на 5 часа от вкъщи с колата, да изкачваш планини, които виждат само някой овчар през лятото, да се спускаш в каньони, които си плачат за разходки, да гледаш кучета, които се возят на покрива на колата.
А и защото му’аш гироси в центъра на затънтено планинско село, само на 20 км от плажовете на Халкидики, пиеш рицина под асмата в църковен двор, обикаляш с каяка нос, из който иначе няма проходим път.
Или си мислиш за нещо друго в Гърция, само като видиш тази снимка 🙂