Между Неа Ираклеа и Епаноми

Касандра е най-левият ръкав на Халкидики. Разбирай, най-западният и най-близкият до Солун. Не ходете там. Не го казвам, за да държа натрапници далеч от супер читаво място.

Светло небе в локвата

Касандра е най-комерсиализираният пръст на Халкидики. Понеже сме хитри, отиваме там, за да закрием сезона в последния уикенд на септември, когато тълпите трябва да са се омели. За късмет удряме циклона. Започва да ни вали още на Кулата.

Параклисът Канистро – на край света

Посред нощ стигаме на отдалечен нос, където е параклисът Канистро. Скатаваме се в предверието му. На другия ден положението не е по-добро. Само дето идват и рибари и нещо ни гледат накриво. Изнасяме се.

Полуостровът е заселен от край до край – вили, хотели, апартаменти, села, ниви. Никакво сравнение не може да се направи със зелено-синята пустош на Ситония.

Кулата на Неа Фокеа

Докато стоим на паркинга под крепостта на Неа Фокеа и бавно подгизваме, установяваме, че за да закрием сезона, трябва да се изкъпем в морето. Зарязваме нахално колата на частния паркинг на хотел, пълен с украинци и се спускаме на плажа Аристотелос.

Плажът Аристотелос откъм надлеза с асансьор над шосето

Чудесен плаж, ако не обръщаме внимание на дъжда и чадърите, а има и две рускинчета, които се снимат за спомен, потопени до коленете в морето, за завист на приятелките си.

Листа падат от палмата в Неа Потидеа

Есенното униние е налегнало Неа Потидеа. Почти всичко е затворило до догодина. Само някакви объркани украинци бродят по локвите в очакване чартъра да ги прибере скоро.

Край Неа Ираклеа

По стар гръцки обичай се скриваме от дъжда в параклиса „Св. Нектарий“ на пуст плаж между Неа Ираклеа и Епаноми. Това вече е извън Касандра. Продължава да пръска, но се вижда и слънце, което за секунди преди залеза пробива през тънка цепка в облаците.

Мъка в Ангелохори

На другия ден безцелното мокро шляене към Солун продължава. Плажът на Ангелохори, съвсем близо до града, най-точно представя есенната меланхолия – един от тези дни, в които си казваш: „Мамка му, има да търпим три месеца все по-тъмно, мокро и гадно време, преди да падне снегът, а до следващото ходене на плаж има към осем месеца!“

Айде пак торти в „Естиа“

Затова пък като стигаме в Солун, времето се оправя. Жаркото слънце се появява отново. Ядем пасти в „Естиа“ и вече кроим нови планове за догодина!