Следколедната обиколка на гръцката планинска верига Северен Пинд завърши с изкачването на Катафиди (2393 м н.в.), втория най-висок връх на Дзумерка.
За начало джипиесът ни прекарва през страховит черен път. Първо покрай река, а след това – през планината. Прехвърлянето от Гардики към село Катарактис включва обиколка на Дзумерка от изток на юг и после на запад.
Опъваме палатките в кестенова плантация по тъмно – все пак се мръква в 17 ч.
На сутринта пред очите ни се ширват поредните страховити зъбери. След малко идва и нахъсана лелка с пикап, която намеква да не къмпираме повече сред кестените. Като й казваме, че ще изкачваме Катафиди и молим да ни го покаже, тя видимо омеква и ни упътва. Душица!
Оставяме колата на „мюзик бара“ над Катарактис. До него стига асфалтово пътче с десетки Z-образни завои.
Над ресторантчето могат да се видят чудесни водопади по гладки отвесни стени. Черен път тръгва да обикаля планината. Мяркат се и червените точки на маркировката.
По някое време пътеката драсва право нагоре по едно ръбче покрай бесен планински поток.
За около два часа стигаме до хижата в подножието на Катафиди. На вратата има телефонен номер на човека от селото, който дава ключа. Малко късно, а?
Черният път, който преваля билото на планината, е в сняг оттук нагоре. Нагоре все пак са се качвали хора с джип. По някое време е обърнал, пътуващите са сложили котки и са продължили смело.
Въпреки снега температурата е висока. Носим се по къси ръкави. За около два часа издрапваме до билото. Там вече духа силно. Личи си ръбчето, което се изкачва до Катафиди.
Снегът не е замръзнал и успяваме да издрапаме без много драма.
От върха се виждат Какардица и Цукарела, както и река Арактос, която се влива в кръглия залив на град Арта в Йонийско море.
Чудесни гледки, супер време, нахъсана компания!
Слизането е доста по-бързо, но пак сме по тъмно до колата. Очаква ни и малко културен туризъм напът към България.