Изкачването на третата най-висока планина на Балканите, първенец на Гърция, не е особено сложно, стига да нямате страх от високото. Но не се надявайте да намерите паметната плоча на Хейдар Алиев, „националния лидер на Азербайджан“, на върха. Вече не е там!
Първото ми изкачване на Митикас, върха на боговете, беше през далечната 2001 г. Няколко месеца преди това паднаха визите за Европейския съюз, което съвсем на означаваше, че всичко е безпроблемно.
Бяхме на организирано изкачване, но гръцките граничари върнаха 2-3 души, които трябваше да се приберат в София, както могат.
Един от чичовците в групата качи планината бос, защото така си ходел. Спахме в хижата, после ходихме на плаж на Литохоро и до манастирите в Метеора.
Втория път качих планината, за да правя добра компания на група готини ентусиасти.
И така – Олимп е името на планина, която разполага с 52 върха. Името на най-високия – Митикас (2917 м) – означава „нос“. Мястото е национален парк и биосферен резерват на ЮНЕСКО.
В гръцката митология Олимп е дом за 12-те олимпийски бога, населили се нависоко, след като победили във войната с титаните. Всяка година около сто хиляди души тръгват към Митикас, но повечето стигат само до Сколио, който е висок 2911 м. След него изкачването е с елементи на катерене.
Първото изкачване на Митикас прави Христос Какалос от градчето Литохоро в подножието. Ние ще бъдем бързи и яростни като него.
В петък след работа се товарим на колата и газ към Солун и Литохоро. По никое време стигаме на паркинга Приониа, на 15-ина километра над морето. Тук има заведение, което в този момент не работи. Скатаваме палатките на пътеката до паркинга. Къмпирането, както навсякъде в Гърция, е забранено.
На сутринта сме рано-ранили. Стигаме за под два часа до хижата и бързо нагоре. Обикновено по обяд изпаренията от морето закриват върховете в мъгла. Сега е октомври и няма такива проблеми.
Стигаме до Митикас за около 5,5 часа от паркинга.
Снимаме се с бруталната пластмасова плоча, която азербайджански алпинисти слагат послодователно на 10-ина по-популярни европейски върха, за да правят реклама на другаря Алиев. Вече я няма там. Дали някой не я е смъкнал нарочно?!
Връщаме се на Сколио, правим лек траверс на отсрещното било на връх Св. Антониос по пътека, маркирана с пирамидка.
Ето ни обратно до хижата и паркинга. Мисията е изпълнена за един ден. Понеже рано се стъмва, пропускаме манастира Св. Дионисос надолу по пътя.
Време е да пробваме цигансколятното море на Коринос – първия по-пуст пясъчен плаж, който ни попада на картата.
На другия ден обаче минаваме през пастите на „Естиа“ в Солун. Отлични!