Раци на газ

Паралия Кимис определено не е най-интересното място, където да прекараш 36 часа в дъжда в Гърция. Но съдбата поднесе няколко интересни изненади.

Пристанище с почупена руска яхта и антични съоръжения

Паралия Кимис е малко пристанище на остров Евия, известен още като Евбея. От него се хваща единственият ферибот за Скирос. Има връзки и към Алонисос и Скопелос.

И малко траш арт

Селцето представлява една улица с таверни, сладоледаджийници, баничарници, семейни хотелчета.

Българите с колелата

Дори в това отдалечено място може да намериш българи, които работят в туризма. Изненадват се, че сме дошли с велосипеди дотук, а не с яхта, като повечето други сънародници, които са срещали.

Гледка от пристанището

Истината е, че прекарахме една седмица на колела, като се спуснахме от най-северната точка на Евия, а после отскочихме до Скирос. Накрая се наложи да бягаме от дъжда.

Старци разбойници на пристанището

Слязохме от ферибота на Паралия Кимис, качихме двамата шофьори на автобуса за столицата на острова Халкида. Оттам трябваше някак да стигнат до Агиокамбос, отвъд който бяха колите, да ги докарат и евакуират.

Даже на котката й беше студено

Така се озовахме на малко пристанище, в дъжда, четири човека с шест колела и надежда, че нашите хора ще се върнат до вечерта.

Е, не дойдоха толкова бързо. Чак следобеда на следващия ден успяха да докарат колите, паркирани на континента срещу Евия.

Но ние не знаехме това. Скрихме се под калкана на пристанищната църква, сготвихме си каквато храна ни беше останала на газеника, говорихме си, спахме, влизахме на топло в църквата. На 27 септември не си е работа да си по къс ръкав в Гърция в дъжда, както и да го погледнеш.

Част от почерпката

Тогава забелязахме ромско семейство, което си беше накупило всякакви морски дарове и си ги пържеше и задушаваше на огромен газов котлон. Оказаха се калайджии от Волос, които чакаха единствения ферибот за Скирос следобеда.

Черпиха ни всякакви риби, раци, октоподи и други морски животни. Ние пък ги черпихме вино. Добре се справихме в дъжда.

Буууум, 9 месеца след това!

Вечерта все пак се подслонихме в едно от хотелчетата. На другата сутрин слънцето се показа. Оле!

Настроението ряззззко се подобри. Дойде време за ветровити разходки до съседни плажове, изяждане на първите дюнери от шиша и последните къпания в морето за сезона.

Шареният бар

Недалеч от Паралия Кимис, под ерозиралите скали, се озовахме на затворен бар, ама шарен. Което си е супер за края на сезона.

Още малко от бара

И като си представя, че оттогава, вече повече от 9 месеца така стана, че не съм стъпвал на гръцко море… Силно се надявам положението с южните съседи да се оправи.

И още бар

Ако така и така сте стигнали до Паралия Кимис, не пречи да се качите в хълмовете до градчето Кими. Фолклорният му музей има кът на д-р Георгиус Папаниколау, открил пап теста, известен още като цитонамазка и използван за откриване на рак на шийката на матката.

И хубави смокини произвеждат в местните градини…