Бяхме чували фантастични истории за македонския ски курорт Попова шапка и невероятното каране извън писти там. Когато се натоварихме на баничарката, не подозирахме, че отиваме на най-забавното място за този сезон след глетчера Щубай с пудра.
Попова шапка е истински 80-арски ски курорт, на около час западно от Скопие и на 20-ина километра от населения предимно с албанци Тетово. (Там трябва да се види на всяка цена Шарената джамия.)
Едно време впечатляваща „кабинка“ (по-яка от тази на Банско 😉 се е качвала от града до курорта. Днес вече не работи. Построените под трасето й вили ще пречат, ако се възстанови.
Попова шапка разполага с 2 двуседалки и 5-6 котви и панички.
Единият лифт води до Церипашина. Изкачва се почти до върха за времето, за което се стига от хижа „Гоце Делчев“ до „Безбог“. Отгоре може да се пускаш на всички посоки. Включително от задната страна.
Може да направиш и подсичане на съседния връх с антените. Трябва обаче да внимаваш за лавини. Преди време снежната маса повлича скиор, който оцелява въпреки че щеката му, счупена на две, се забива в хълбока му.
След края на деня мнозина изкачват или изпантват за около половин час от Церипашина до върха с антените. От него се виждат Бакърдан, Малък турчин, Титов връх (най-висок на Шар планина, известен още като Голем турчин), а също билото на Якупица и далечни косовски планини.
Паралиите могат да се качат на ратрака на „Ескимо Фрийрайд“ и само за 200 евро на човек на ден да получат подслон, храна и разходка с машината до всеки склон, който пожелаят да пуснат, с водач. Нещо като хелиски, но със снеготъпкач.
Картата за лифтовете за ден струва 900 денара (около 30 лв – 2015 г.). Ако спиш в хотелите на македонското Енерго, което държи лифтовете, може да докопаш митична карта за 3 дни на цената на 2 дни.
Или да дадеш 600 денара на ръка на мракобесния чичо на долна станция на Церипашина (което силно не одобрявам).
Или да изпантиш върха и после да караш без пари от забавната междинка на лифта, състояща се от тухлена барака, стол и ниско място в снега.
На Попова шапка може да наемеш цяла къща за десетина души с хол и кухня за 15-20 лв на човек на вечер. Битовите условия са на ниво осемдесетарски шик.
Но може да видиш чернобели снимки на собственика как се пуска на антично ски състезание или пили гумите на „заставата“ на рали, да си поговориш със сина му напушалка и да му изпиеш домашното червено вино и кайсиевата ракия.
Най-тънкото ядене е в почивната станция на военните. Бирата „Златен даб“ и бобът в гювече, известен като „тавче гравче“ са по 2 лева. Вешалицата (парчета свинско с гарнитура) е по 6.
Хванахме слънчево време, снегът беше тежък и мокър, но изпонапускахме какво ли не. Така че Попова шапка си става.
Единствената драма е шофирането дотам. Проверете дали имате „зелена карта“ за Македония. Иначе ще се наложи да си купите от границата местна за 50 евро за 15 дни.
Нафтата е около 25% по-евтина от българската, бензинът е на същата цена, а газта – по-скъпа.
Няма много табели. Пуснете джипиеса. Спазвайте всички ограничения.
Македонските катаджии само вас чакат. Взимат 150 евро глоба за неправилно изпреварване.