Попаднахме в Търгу Муреш малко случайно – напът от Марамуреш към Брашов. Изненада – макар и не най-впечатляващ, този трансилвански град наистина остави добро впечатление. Историята му е не по-малко интересна.
За Търгу Муреш може да кажем, че има атмосфера, но чак красив не е. Жителите му са поравно румънци и унгарци. И ромите не са малко. Центърът на града се пъчи с леко бомбастичен хабсбургски стил, със статуи на герои, конкуриращи се православни и католически църкви.
Името на града значи „пазар на река Муреш“ – Марошвашархели на унгарски и Ноймаркт на немски. През 1322 г. е бил известен като Новум Форум Сиколорум. После се превръща от гарнизонен град във важен културен и академичен център. През 1658 г. турците го нападат, взимат в плен 3000 жители и ги изпращат като роби в Истанбул.
По времето на Чаушеску Търгу Муреш е „затворен град“, в който не позволяват на други етнически групи освен румънци да се заселват, за да се поразводни унгарското население.
През 1990 г. унгарските студенти организират протест с искане за факултет на техния език в университета. Румънците пък нападат централата на местната унгарска партия. След това пробват да извадят очите на драматурга Андраш Шютьо, който ослепява с едното. Насилието се оказва, че е предизвикано от националистическата група Ватра, която плаща на румънски селяни от околните села да дойдат с вили и брадви. Накрая властите обвиняват за случилото се ромското население.
В наши дни унгарският език преживява ренесанс в Търгу Муреш. На карнавала в последния уикенд на юни се пеят песни и на двата езика. Организират и петдневен рок и диджей Фелсигет Фестивал.
Най-знаменателната сграда в града е Дворецът на културата в югозападния край на типично австроунгарския площад в центъра. Построена през 1911-13 г. в стил сецесион, като тази сграда няма друга в Трансилвания – блестящ покрив, гигантски огледала от Венеция, концертна зала с драматичен орган с 4463 тръби, цветни стени, зала с 12 стъклописа, които представят секелски народни приказки.
В Търгу Муреш има и грамадна цитадела от 1492 г., нещо като плаж в парка Уикенд, синагога, която днес се посещава от едва стотината местни евреи при 5500 преди Втората световна война, маса музеи.
На тръгване хапваме печена наденица с мамалига, зяпаме девойките по кафенетата на главната и си прибираме колата от безплатния паркинг на мола до централния площад.
Благодаря за пътеписа, забавен е. Едно от описанията под снимките обаче ме хвърли в недоумение – „Новата православна църква, набутана на площада“. В какъв смисъл е „набутана“ там църквата? Известно ми е, че Румъния е силно религиозна православна страна и там непрекъснато се строят нови църкви, защото старите едва побират вярващите. Има ли в Търгу Муреш по-подходящо място за нова църква от площада?
Очевидно се сложили тази църква там като противовес с цялата „австроунгарност“ на площада. Това имах предвид!
Ами сигурно им трябва на румънците църква – след като градът е все пак румънски, а Австро-Унгария от 100 г. не съществува 😉