Разходката по брега между къмпинг „Арапя“ и Царево показва нагледно всички грешки, които се случиха по българското Черноморие в последните десетина години.
Къмпинг „Арапя“ е разположен на едно от най-симпатичните заливчета по българското крайбрежие.
Преди години заедно с „Градина“, „Златна рибка“, „Каваците“, „Смокиня“ това бяха местата, където можеше да отидеш за цяло лято или поне за две седмици и да забравиш за всичко.
Сега постепенно са се превърнали в места, където да си сложиш караваната на първа линия и да си мислиш, че всичко е както преди.
Но не е – северният нос на „Арапя“ е накичен с хотелчета. Инфраструктурата е черни пътища, съчетани с парчета древен асфалт. В южния край има десетки бунгала, а старата територия на къмпинга е разделена на няколко части от огради с бодлива тел. ОК, в „Бай Джи“ готвят чудесно, но леката декадентност на целия останал пейзаж понякога идва в повече.
След това имаме боровата гора, където всякакви хора са разпънали палатки „на диво“. Обаче пак ходят за мацки на „Памперо“.
Разходката към Царево минава през два пусти (!) залива – вероятно защото нямат кой знае какъв плаж, а само скали. Е, на единия са построили интересно изглеждаща вила.
След това стигаме до плажа, северно от Царево. В единия му край са останките от соц водна пързалка, сред парчета бетон и трънаци с човешки ръст.
От другата страна са останките от „Брега на крокодилите“ – „Costa del Croco“. Грамаден комплекс, който стои като призрачен град след края на света. Отстрани на планирания луксозен обект има все още работещи соц бунгала на предприятия, циментовите основи на други, нови хотелчета.
Малко по-нататък се големеят средновековни бойници, които едва се подават над хоризонта.
След този уникален тюрлю гювеч се озоваваме в кварталите на Царево, където се предлагат много стаи под наем, въпреки че сме август и е разгарът на сезона. Доматите и краставиците, които растат по дворовете, обаче радват окото.
Самото Царево прилича на кой да е малък град. Сред любимите ми места се очертава бръснарница „Вечна младост“ (май така се превежда хитът на Алфавил „Forever Young“).
А също къщата с френските романтични истории за морето.
И девойката, която държи (не)мирния атом в ръцете си в Морската градина.
Както и останките от кораба „Горянин“, построен преди повече от 60 години от дърво.
Мда, това е духът на времето!