Байкал е на брега на Дунав и съвсем не е езеро, а плевенско село. Известно е с рибарите с лодките си, римските останки от Улпия Ескус и напредничавия Астросъбор, който събираше деца от региона всяко лято, за да гледат звездите.
Недалеч от Байкал е устието на Искър, а селото е спирка от международната речна регата TID. Преди 9 септември, когато името му е било Бешлии, е имало пристанище и митница, после са спирали корабите на подводни криле. Сега се прави яхтено пристанище и има идея за ферибот до отсрещния румънски град Корабия.
В единия край на Байкал е античният град Палациум, в който император Аврелиан оставя военна плячка след успехите си в Дакия. Наблизо е и древноримският град Колония Улпия Ескус, един от най-добре проучените антични градове у нас, естествено с ВиК система и с „монументална обществена сграда с отоплителна инсталация-хипокауст“.
От Божевски баир над селото може да видиш Карпатите, ако времето е ясно.
В Байкал се намира и една от най-съвременните бази за извънкласни занимания и ученически лагери в България. Създадена е заради ентусиазма на местен учител. Браво!
В Байкал няма ученически лагер!
Никъде в статията не пише, че има.
Най-хубавото село. Всяко лято до 18-годишната си възраст съм прекарвал там. Дядо ми Симеон ДАНОВ гледаше биволици, които впрягаше чифт в волска кола. Беше единственият в селото с такъв впряг, а сигурно и в околията. Аз, неговият внук, ми викаха „кулака“, поради това, че дедите ми са били с 500 декара земя. Баба ми Мара беше ненадмината шивачка в околията. Имаме голям имот в центъра на селото с реституирани магазини и кръчма. Поклон пред памета на предците.
В Байкал се намира и една от най-съвременните бази за извънкласни занимания и ученически лагери в България. Създадена е заради ентусиазма на местен учител.