Когато излизаш от тунела на магистрала „Хемус“ при Правец в посока София, едва ли подозираш, че хълмовете на Ботевград, вдясно от теб, крият крепости, манастири, ловни стопанства и други чудеса.
Започваме приключението от Скравенския манастир “Св. Николай”, недалеч от кариерата над селото. В двора се вижда 500-годишен дъб, кандидат в надпреварата „Дърво с корен“. Смята се, че първо е имало езическо светилище, върху което по време на цар Петър построяват християнски храм. Преди 70-ина години започват разкопки и откриват зидове, а сред тях – скелети в различни пози. Едната хипотеза е, че това са хора, които са отбранявали манастира и съществувалото село Грамаде от турците след падането на Второто българско царство.
Манастирът е построен от монахиня Людмила, която сънува Свети Николай да й казва да се откаже от светския живот. Днес гробът й е под дъба.
Смело тръгваме нагоре покрай кариерата, изкачваме се по черния път от задната страна на хълма, наречен Креща. На плоското му било личат останки от крепост, копана от иманяри.
После тръгваме на север и успяваме да намерим маркираната пътека за Боженишкия Урвич. Крепостта е достъпна само от север, откъм село Боженица. Разцветът й е през ХІІІ-ХІV в.
Все още може да се види скалния надпис на севаст Огнян от последните дни на Търновското царство: „Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя“.
Наблизо катерачи пъплят по скалите, но ние се спускаме през гората, изкачваме отсрещния хълм, заобикаляме оградата на ловно стопанство, пълно със сърни и елени, спускаме се надолу и се озоваваме отново при Скравенския манастир.