Училището в Чамла

Чамла е най-високо разположеното село в България, но не очаквайте да намерите някой в него. Българска фондация се опита да го превърне в „кралство“ на млади хора, близки до природа. А за известен бизнесмен се говори, че е изкупил земята, за да направи частно ловно стопанство.

Останки от „Кралство Чамла“

Пътят до Чамла е черен, от по-черните. Стига се или откъм село Мугла, или от Триградското ждрело през Чаирските езера. Отиваме с колела.

Мястото все още официално се води село, въпреки че последните обитатели са го напуснали през 80-те години на XX в. Това е най-високо разположеното населено място в България – на 1650 м н.в.

През лятото в него могат да се засекат дървосекачи и събирачи на билки, които нощуват във все още оцелелите къщи.

Две зими са изкарани тук самостоятелно

През 2002 г. община Смолян предоставя за десет години старата сграда на училището на фондация „Дестинация България„, която държи и „Арт хостел“ в София. Така се появява ироничното „Кралство Чамла„, за което трябва да си извадиш виза за 2 лв. от хостела.

Щуравите хора използват мястото за арт и други забавления. Две години по-късно французинът Оливие, а след него и испанецът Оскар от Гранада, се опитват да живеят съвсем сами, посред зима, без ток или канализация.

Фотьойлът в Чамла

През 2006 г. се заражда идеята за „Чамла фестивал“ с транс музика. Заради отдалечеността си мястото е сменено в последния момент с язовир Батак. 

Година по-късно вестниците пишат, че известен бизнесмен постепенно изкупува земите около селото, за да направи на негово място луксозно ловно стопанство.

В наши дни Чамла още пази величествените си къщи. Макар и изтърбушени и обърнати на обори, те продължават да си стоят все едно никога не са напускани.

Сините прозорци

Сградата на училището пази сините прозорци, психеделични рисунки, фотьойл, надписи на различни езици и изпокъсани книги и вестници. Неясно как духът на „кралството“ и на старото село преди това се носи из напълно прозрачния въздух.

Минава 18 ч., а имаме да слизаме 25 км до Гьоврен по път, за който знаем бегло само от джипиеса. Чао, Чамла!