Залез над гара Лакатник

Лакатнишките скали (заедно с Враца) са едно от местата, по които са накацали най-много катерачи. Ние обаче отиваме там за малко ноемврийски въздух.

Гледка към Искърското дефиле

До гара Лакатник трябва да се отиде с влака. Не за друго, а защото шосето през Своге покрай Искърското дефиле е толкова раздрънкано, че освен криви джанти може да си докараш и паднали пломби.

Нагоре по скалите

Реката прави завой, подобен на сгънат лакът и оттам името на гарата, на селото, което е на десетина километра в едната посока, и на катерачните скали в другата. Лакатишките скали са заградени от Оплетненска река и Пробойница, които се вливат в Искър. Червените варовици и пясъчници стигат до 250 м височина. Усещането да си пуснеш краката над пропастта, седнал на ръба, е като за края на света…

Идват откъм „Орлово гнездо“

Отдолу се вижда заслончето „Орлово гнездо“, достъпно само за катерачи. В основата му са набити железни тръби. И така си стои над бездната.

Още катерачи

Още през 1931 г. за първи път в България е употребено алпийско въже и трима алпинисти изкачват скалите Дворците и Прозореца, вдясно от днешния паметник.

Над скалите – купи сено

Лакатнишките скали са защитена местност и част от Природен парк Врачански Балкан. Навсякъде е бесен карст, а и пещерите не са малко. Темната и Свинската дупка говорят достатъчно сами за себе си. Първата си е на четири етажа и не е благоустроена, защото няма сталактити и сталагмити за радост на обикновените туристи, но от нея изтича буйна рекичка. Втората е високо над скалите.

Паметникът на септемврийци през ноември

Накрая стигаме до паметника на септемврийци. Десетметровият кръст срещу него е в памет на загиналите алпинисти и планинари.

Алпийската поляна става на събор всеки уикенд в сезона

През май на Алпийската поляна под него организират събор .