Скалите пред Лозенец

Преди години ходихме в Лозенец на фотофиеста, после (за малко) на By The Way, миналото лято бяхме на Барчето. Какво ли ни чака това лято?

Любимо: ново строителство и кафе машина

ОК, няма да си кривя душата: Ходя много по-рядко на българското море, отколкото преди. Няма да обяснявам защо.

Стълбите към плажа

Лозенец беше скромно село с чудни пясъчни плажове и още по-забележителните къмпинги „Оазис“ и „Корал“. През 80-те мястото се прочу като първото яко сърфистко място.

Количка за 1 лев

В края на миналия век алтернативните фотографи си направиха фотофиеста, като наследник на дългогодишното събиране на щракачи на ММЦ-Приморско.

Кръстът срещу рибарското пристанище

След това се вдигна шумотевицата как там е вилата на майката на Белослава и че това е новият Созопол, отвори врати By The Way, а бумът в строителството неминуемо думна половината красота в района.

Йога край „Хасиенда Бийч“

Лозенец възниква през 20-те години на XX век, като място, където хората от близкото село Велика слизат на морето за през лятото. Местността се е казвала Емберли по името на сорта грозде от многото лозя в района.

„Барчето“ си е баш-барче

В Лозенец се озовах малко случайно миналото лято, но пък открихме „Барчето“ на скалите над плажа Тарфа и рибарското пристанище, южно от центъра. Веднага тръгнаха слуховете, че било на Нико Тупарев. Но няма значение – гледката към морето и музиката са си ОК.

Арт лампа, човек

Повечето хитреци още преди години си купиха евтини къщи в близкото село Велика и карат лятото на прохлада в източните склонове на Странджа и на плаж в Лозенец.