Гледка от вила Йовис

На третия ден навърших ХХ години и с новата ми компания се отправихме към остров Капри за пикник с сирена и вино от регион Кампания. По стечение на обстоятелствата гуляятсе проведе във вилата на Тиберий. Той мести столицата на Римската империя на Капри, а вила Йовис превръща в арена за пороци и разврат. Най-забавното е, че  точно по средата на банкета изхвърлял в морето от 200 м височина тия, дето не го кефят.

От Моло Беверело в Неапол се хваща ферибот за Капри

Капри стърчи от морето в далечния край на Сорентинския полуостров. От край време островът е най-популярното място в Неаполския залив. Мнозина казват, че тълпите и надутите цени са опропастили Капри. И наистина – както на много други места, нямаш работа там юли, август и през кой да е уикенд.

Скали на Капри

Главният град е скътан между две планинки, а „пиацетата“ му е претъпкана с масичките на кафенетата. От пристанището му се стига по стар кълдъръм. Недалеч е Виа Круп – криволичеща пътека, която води до каменистия плаж или до сбиротък от вили и кръчмета.

Виа Круп е инженерен триумф

За по-интересно прекосихме острова пеша, което не беше трудно под въздействието на червеното вино, яркото слънце и калориите на пекориното.

Още скали на Капри

Като цяло обиколихме каменни арки и пещери. Не успяхме да стигнем с лодка до Грота Адзура, но видяхме къде влизат лодките, малко преди да обърнат към открито море.

"Съблюдаването на чистотата е цел на всеки капричанин" или нещо подобно, пише на табелките

Капри има някакъв позападнал разточителен чар, който дори големите групи американци не могат да стъпчат.