Болоня е един от италианските градове, в които може да преядеш, при това без да се излагаш на стихиите, докато притичваш от една тратория към друга, защото центърът е обвързан от 38 км тротоари под сводовете на сградите.
Столицата на провинция Емилия Романа е проспериращ град, благодарение на инженерната и хайтек индустрия, но не му липсват и стари тухлени дворци и улици, скрити под непрекъснатите сводове.
Болоня е известна като La Grassa (дебелата) заради богатата си кулинарна традиция. Наричат я още „червената„, защото е място на силната съпротива срещу германската окупация през Втората световна война и впоследствие става бастион на левичарите.
През 1980 г. фашистки групи организират бомбен атентат на гарата в Болоня, при който загиват 84 души.
Центърът на Болоня е зашеметяващо средновековен с червени тухли, керемидени покриви и балкони. Всичко тръгва от площада Пиаца Маджоре и се разклонява в страхотна готическа и ренесансова архитектура.
Двете кули не са толкова криви, колкото посестримата си в Пиза. Едната е прясно ремонтирана и пускат да я изкачиш.
Портиците заемат сериозно място в центъра на Болоня. Изтупаните жители на града ги използват като своеобразен моден подиум. Особено впечатляващи са нощно време. Проектирани са да може да мине конник под тях. Някои са оцелели от XIII в. Портикът от града нагоре към светилището на Сан Лука се смята за най-дълъг в света.
Болоня може да се похвали и със седемте църкви на Санто Стефано, които са буквално една в друга.
В града се намира и най-старият университет в света, който получава лиценза си през 1158 г. от Фредерик I Барбароса, но се предполага, че корените му са още от 1088 г.
След толкова разходки е добре да се нахвърлим на тортелините, които болончани обожават. Смята се, че първите макарони от този вид са били измислени от местен ханджия, който искал да ги докара на форма като пъпа на Венера.
Обаче и талиателите си обичат 😉
Интересна фотоизложба от Болоня в София:
http://photoacademy.org/themonth/2013/05/27/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F/