Равният участък преди върха
След като не успяхме да качим нито Гросглокнер, нито Монблан откъм Италия, на следващата година пробваме късмета си с Гран Парадизо. Както се казва, поне един алпийски четирихилядник да ни отсрами.
Монблан в далечината
Всъщност Гран Парадизо и Гросглокнер се използват за загрявка за Монблан. Ние обаче шофираме цял ден до Словения, спим на полянката на двулентовия път в Словения над Риека преди италианската граница и вечерта стигаме къмпинга в подножието на Гран Парадизо.
Из Национален парк Гран Парадизо
(Както всеки път, заредете нафта в Словения, защото в Италия режат глави с тъпа ножовка на бензиностанциите. Не че и магистралата от Словения до след Аоста не струва над 45 евро на посока.)
Из Национален парк Гран Парадизо
За зла беда на другия ден решаваме да направим 6-часова загряваща разходка, вместо да се наспим като хората.
Къде е алпийският козирог?
Но пък засичаме два алпийски коча да се бията с рогата, за да се разбере кой е по-по-най.
Хижата не е чак тенекиена
Вечерта половината компания се качва до авангардната тенекиена хижа „Виторио Емануеле II“ (2735 м н.в.), за да се наспи като хората и на сутринта да са готови за атака на Гран Парадизо в 4 часа.
Из Национален парк Гран Парадизо
Другата половина, ние, се установяваме на чували край най-горния паркинг на Вал Саваранш и си навиваме телефоните за 2,00 ч., за да имаме време да стигнем хижата.
Из Национален парк Гран Парадизо
Голяма грешка! Обаче се доказваме като яки пичове пред съизкачваниците си от хижата!
Гледки към Монбланско
Гран Парадизо (4061 м) е недалеч от Монблан (който от своя страна е на границата на Франция и Италия) и на практика е единственият връх над 4000 м, който изцяло на италианска територия, така че е най-високият в държавата.
Из Национален парк Гран Парадизо
Често го изкачват като резерва, ако на Монблан времето е лошо.
Край хижата
Първото му изкачване е през септември 1860 г. Смята се за един от нетрудните четирихилядници, въпреки че за един ден форсираш 1300 м н.в.
Край хижата
Последните 60 метра изискват леки катерачни умения. Всичко това се разиграва в Национален парк Гран Парадизо, основан от същия Виторио Емануеле през 1856 г. като кралски резерват.
По билото
От другата страна на границата е френският Национален парк Ваноаз.
Ледникът
След като стигаме до хижата, прибираме останалата половина от компанията и газ нагоре към ледника. След около 45 минути го стигаме, оплитаме се с въжетата и седалките и пак юруш.
Най-бързите вече слизат
Около нас е лудница от хилядите групички изкачващи.
Ледникът няма край
По едно време сдавам багажа, разделяме се и нашата половин група продължава нагоре в бавно темпо.
От върха
Чак на около 3800 м н.в. ледникът става по-равен с впечатляващи гледки към южните френски Алпи и долината на Аоста.
Мадоната на върха
Баш на върха се кипри статуя на Мадоната. Само че мен стомахът ми е напълно скапан и правя драматичното упражнения за изчистване на червата в пропаст, дълбока 1000 м.
Още гледки
Покрай мен минават катерачи и ме поздравяват за успеха (от изкачването, а не от това, че съм се приклещил между две скали и клеча, ли клеча).
Цепки в ледника
Другата половина от групата слиза към хижа Шабод по един ледник с бая цепки и после ги прибираме от един от по-долните къмпинги.
А в 6 ч. беше толкова прохладно
Ние се смъкваме на паркинга към 17 ч., като слизането от хижата надолу е в изпепеляваща жега.
Смело гранпарадизко лисиче
На другия ден правим кръгова разходка в националния парк през далечни езера, върхове, изоставени кошари и проскубани лисичета.
Планината не прощава