Разходката из нощна Виена показва град, който хем е потънал в постимперско благополучие и леко самодоволство, хем предлага малки места, където да се почувстваш като на гости при стари приятели.
Обикновено за Виена мислим като за бивша столица на империя, с впечатляваща архитектура, музеи, дворци, изкуство, валсове и балове.
И това е така – как ви се струва модернистична скулптура, в която да влезеш, а вътре те очаква работеща сауна. И всичко това – на тротоара на оживен булевард.
В подлезе пък тиктака електронен брояч, който показва населението на света към този момент. Снимката е стара – сега вече сме повече…
Но истината е в отворените пространства на Виена – широките булеварди и паркове са едно на ръка. Обикновена арт галерия може да бъде съвсем стандартна на вид и в същото време отвъд всякакви ограничения.
Дори най-нормално място – като пешеходната пътека пред сградата на австрийския президент – може да изглежда съвсем различно, че и на няколко европейски езика.
Но човек може да зяпа само по витрините, дори и когато продават ненужни, необмислени или просто скъпи предмети.
Или да отиде на бар, дори и да е в най-нетипичния квартал за тази цел. А във Виена подобни изненади те връхлитат доста често, и не само в приземните етажи на офисни сгради.
Ако когато все пак има и съседи, на прозореца на бара виси табелка да не им нарушаваш покоя, доколкото е възможно!
Едно от най-динамичните неща и посред бял ден, и вечер е музейният комплекс в бившите кралски конюшни. Освен любопитни експозиции той включва и ателиета на най-различни творци.
Но хубавото на Виена е, че винаги има някакви дребни неща, които да те изненадат приятно – като дърво, украсено със светещи сърца. Или хора, които те повличат към грузински бар, където собственикът дори готви по рецепти на баба си, която пък му изпраща продукти веднъж седмично. Тъй-тъй…