Парма – шунка и кашкавал
Под тежкия мокър сняг и бръснещ вятър Парма не създава приятно усещане. Но като всеки италиански град, ако не ти се стои на открито, влизаш в траторията, салумерията или пастичерията и се отдаваш на гуляй, но само тук той е с пармезан и прошуто.
Сняг и киша
Парма се изхранва от хранителната си индустрия в пряк и преносен смисъл – сирене пармезан, прошуто – пармската шунка от бут и малко вино ламбруско за по-лесно храносмилане.
Пармаска импресия с лампа
Градът е доста заможен. Добре облечените местни карат малки спортни коли покрай красиви пиаци и поспират в елегантни кафенета. Чудно опазваните паметници са наредени по живописните калдъръмени улички заедно с магазините за деликатеси.
Парземан и прошуто
Въздухът тежи от спокойствие и висок стандарт, а посетителите на местната опера са по-претенциозни и от тези в миланската Скала. Парма се гордее с произведенията на две от артистичните си чеда – Кореджио и Пармиджианино. Около града са първите склонове на Апенините, средновековни замъци, черни скални стени, ливади и овощни градини.
Тайнствена врата в старата част
Основана от етруските, Парма се превръща по-късно в римска колония, после идват готите, ломбардите, франките, фамилия Висконти, Сфорците, французите и накрая папството, представено от фамилията Фарнезе, преди да дойдат бурбоните и високата култура, а след това Наполеон и обединението на Италия. През 1922 г. Парма е единственията град в областта, който се противопоставя на марша към Рим на „черните ризи“ на Мусолини.
Край реката е пазарът
Грабвам няколко сандвича с прошуто от пазара до реката. Катедралата на Парма от 1106 г. може да се похвали с Assunzione della Vergine на Кореджио от XVI в. Външно класически ломбардско-романска, отвътре барокът избухва.
Поредният музей в бивш имот на фамилията Фарнезе
Измежду всички управници на Парма втората съпруга на Наполеон, Мари Луизе Австрийска, най обича града, след като за кратко е дори френска императрица. Част от собствеността й е в музея „Ломбарди„.
Площадът с катедралата
Театърът „Фарнезе“ пък е построен наново след бомбардировките през Втората световна война, почти изцяло от дърво. Представлява копие на Театро Олимпико във Виченца. Великият Монтеверди силно се гневил на отвратителната акустика преди откриването на залата през 1628 г., затова пуска оркестъра в дупка под сцената. Вагнер чак през XIX в. налага тази нова практика навсякъде.
И самата катедрала
Сред другите забележителност на Парма откривам огромния циферблат на фасадата на Палацо дел Говернаторе на площад Гарибалди, където днес се помещава общината. Също и родната къща на композитора Артуро Тосканини, както и църквата „Санта Мария дела Стеката“ с леко избелелите фрески над олтара на Пармиджианино.
Парко Дукале в кишата
Парко Дукале е потънал в киша. Преди тук са били градините на единия имот на Фарнезите, а днес в него се помещава военната полиция. В Палацо дела Пилота същата фамилия си позволява да играе испанския спорт с топка „пелота„.
Батистерото със зодиака
В осмоъгълното „батистеро“ от розов мрамор срещу катедралата може да се види зодиакът, нарисуван от Антелами, въпреки че по някое време свършва камъкът от Верона, използван за сградата, та строителството се точи над един век.
Симпатични парменки
След толкова старинни сгради и студ е време за поредна порция храна. Деликатесните магазини са като складове с пити пармезан, над които висят бутовете пармиджиано. Зимата трябва да се ядат повече калории, нали?