Да изкачиш най-високия връх на Полша, без въобще да стъпваш в страната до последно, е напълно възможно. Риси (2499 м н.в.) се изкачва откъм Словакия и е един от най-претъпканите върхове на Високите Татри.
Връх Риси е на границата на Полша и Словакия. Сега има Шенген и преминаването е напълно свободно.
Не че преди ти е трябвало нещо повече от паспорт и не е имало граничен пункт на мястото.
Риси се състои от три върха, като средният е 2503 м н.в. (и е в Словакия), но най-високият полски е северозападният с 2499 м н.в., а югоизточният е най-нисък (също извън Полша).
Риси означава „цепки“, а не „рисове“ и вероятно се отнася за поредицата от тесняци по западните склонове на рида Жабие.
Рисове не се срещат по-високо от линията на дърветата.
От унгарски и немски името на върха се превежда като „върха с гледка към морето„, като се има предвид ледниковото езеро Морские око от полска страна.
Като качихме Риси, не го видяхме, защото беше в мъгла.
Първото записано изкачване на върха е през 1840 г., а първото зимно – през 1884 г. Мария Кюри, нобелов лауреат, го покорява през 1899 г.
Смята се, че и другарят Владимир Илич Ленин го е налазил през 1913-14 г.
За изкачването на Риси не трябва специално майсторство или водач.
Ние си оставихме колата на главното шосе край курорта Щрбске плесо. Походихме пеша около километър до платения паркинг.
Оттам тръгнахме на асфалта за Попрадското езеро (плесо) и хижа Хата под Рисми (2250 м н.в.), най-високо разположената във Високите Татри.
Този маршрут е затворен от 1 ноември до 15 юни.
Откъм Полша е по-стръмно и се тръгва от Морские око.
Хата под Рисми се държи от забавни хора. Още от XIX в. се говори, че трябва да се построи хижа под Ваха в Менгушовска долина.
Плановете се осъществяват през 1932 г., а през 70-те добавят и втори етаж. Хижата се реконструираше и през 2012 г.
Преди нея има надпис, че навлизате в отделно кралство.
Пред хижата има истинска спирка на градския транспорт с разписание до часове. Мнозина питат какъв точно рейс идва дотук?!
Строителният обект за хижата беше означен като „Внимание! Високопланински лагер на Ал Кайда!“.
Тоалетната е боядисана в ярки цветове барака, видна от всички посоки.
В столовата са изградили бесилка с надпис „Място за вегетарианци – 2 броя“.
Риси е най-високият връх в Татрите, който може да се качи по обикновен маркиран маршрут и през лятото на него е лудница.
Всички искат да се снимат как са се качили баш най-отгоре на каменната пирамидка.
При ясно време предлага една от най-дивите панорами в Татрите с гледка не само към Високите, но и към Ниските и към Западните Бескиди.
Източната стена на Риси е висока 500 м и представлява труден алпинистки маршрут.
Изкачването на Риси става за един ден.
От платения паркинг, който е и спирка на електричката Попрадске плесо на 1245 м н.в., се върви 4 км до самото езеро.
Оттам през Менгушовска долина, езерата Жабие, хижа Хата под Рисми, превала Ваха до връх Риси е около три часа по синя и червена маркировка.
В началото на пътеката има място, където оставят багаж за качване към хижата. Шеговит надпис съобщава, че ако отнесеш 10 кг догоре, получаваш безплатен чай.
Риси е част от национален парк и от полска, и от словашка страна. В Полша дори се плащат около 1,50 лева за вход.
В Словакия паркирането във всички подпланински села струва около 5-6 евро на ден. Трябва да се пообиколи, за да се намери безплатно място пред някой хотел, изоставена къща или далеч от центъра.
Дизелът в Словакия е ужасно скъп – колкото в Унгария. В Полша е на горе-долу български цени.