Дървен алпийски тромпет и уж традиционен чичо
Да отидеш до Швейцария и да не пробваш фондю – това е като да отидеш до Рим и да не видиш папата. Като да отидеш в Слънчев бряг и да не тръгнеш с още 120 души на обиколка на питейните заведения в 14 ч. местно време. И така ето ни в типична дървена барака в Сен Серж.
Сен Серж е малко градче, разположено на входа на прохода Живрин, на изток от внушителния връх Ла Дол (1600 и няколко метра) в планината Юра. Измежду боровете точно насреща се виждат Женевското езеро и Монблан, който стърчи непростимо, целият в бяло.
Още в средата на XIX в. Сен Серж се превръща в планински балнеолечебен курорт. След Първата световна война до градчето стига и теснолинейката от Нион на брега на Женевското езеро.
Ресторантчето, в което ни водят, е в подножието на малка ски пистичка, която обаче е част от най-голямата ски зона, осветена нощно време в Западна Швейцария. Е, 20 км лесни писти съвсем не могат да се сравняват с Банско, бялата столица на Балканите, тцццц…
Сен Серж е известен с кучетата, които отглеждат специално за да теглят шейни. Зиме повечето хора обаче пристигат със снегоходки или ски писалки – все пак Юра не е твърде висока планина.
Алпийски рог като диджериду
На входа на кръчмето ни чака чичо, облечен като овчар, превърнат в общински чиновник. Свири на типичен алпийски рог, нещо като швейцарско диджериду. Не е лошо – все едно разполага с контрабас.
Докато отпиваме нелошо червено вино от лозята на брега на Женевското езеро, чичото сменя инструмента. Захваща нещо като дървен тромпет.
Влизаме на топла в ресторанта. Дават ни още вино и газеници, на които ще притопляме фондюто. Разтопените няколко вида твърди и меки сирене топим с хляб и от мъката по-чер. Пльоснали са ги в своеобразни менчета. Не е особено скъпо. Въпреки скочилия с 20% спрямо еврото швейцарски франк, фондю за двама излиза около 30 лв. (Виж виното е друга история!)
Айде на швейцарския фолклор
Тъкмо гълтаме последните хапки, натопени в кашкавала, когато кръшна девойка ни изненадва. Иска да ни учи на швейцарски народни танци. В сюблимния момент, когато всички трябва да спрем с подскоците, тя изкрещява доста стряскащо: „Щоп!“
Страховитата девойка не на фокус – от стрес
Хм, нали бяхме уж във френска Швейцария?! Какви са тия немски изблици?!
Юрските песни и пляски не са трудни, но може би вече виното и мазните сирена си казват думата. Излизам на въздух. Пълната луна е огряла и Монблан сякаш свети!