Стигаме до Национален парк Словенски Рай напълно замаени от дългия път. За награда трябва да се промъкваме през каньона Хорнад и още няколко зашеметителни ждрела.
Като начало качихме момче и момиче словашки студенти на Драгоман. Не можаха да повярват, че ще ги караме 1100 км и само на 100 км от града им.
След това прекарахме нощта на сръбско-унгарската граница с още три хиляди гастарбайтерски коли, които се преточваха през само четири гишета.
Но ето ни на другия ден привечер в село Подлесок в Словенски рай. Той е всъщност в Словакия. Представлява карстови хълмове в планината Словенске рудохорие с каньони и водопади, достъпни чрез поредица от дървени и метални стълби.
Платата достигат като цяло 1000-1500 метра н.в., така че планината съвсем не е страховита.
Естествено човек може да се закопае в повече от 350 пещери и пропасти. Част от световното наследство на ЮНЕСКО, само Добшинската ледена пещера е отворена за посещения.
Гъстите гори подслоняват мечки и рисове, а над полята се веят черни щъркели. Първото защитено растение в района е еделвайсът, пазен от закона от 1936 г.
Възползваме се, че толкова късно на будката на входа на каньона на река Хорнад няма никой и тръгваме. Той е най-дългият – към 15 км и от него може да се отклониш към няколко напречни ждрела.
- Гледката от Томашовски вихлад
Най-популярните са Суха Бела и Велки Сокол, а най-посещаваната гледка е Томашовската, по чиито скали тренират катерачи.
От Хорнад лесно може да се качиш по дървените стълби до Класторишко и останките от картузианския манастир.
За 2-3 дни може да се обиколят повечето интересни каньони. Ако имаш страх от високото и от ръждясали стълби, нямаш работа там. Което не е зле – за 1 евро получаваш половинка чудна бира във всяко барче с полянка в Словакия.